* * *
АРАПЕ, ТАТАРЕ И АНГЕЛИНА С МАГДАЛИНА ПОРОБЕНИ
По друм ми идат църни арапе,
църни арапе, голи татаре,
по друм ми идат, товари карат.
И Ангелина, и Магдалина
жално си идат, тажно си плачат;
и Ангелина жално си жали,
а Магделина по-окално плачи:
си оставила мъжко детенце,
оставила си го у пуста гора,
оставила го йе на шес месеца:
ветер да дуне, да го залюле,
кошута да мине, да го задое,
шумка да падне, да го покрие!
Колко йе жално, колко йе тежко!
Оставила си къща,
оставила си йе с големо иманье.
Та й зели църни арапе,
църни арапе, голи татаре!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Самоков.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.65
