* * *
Вино пия петдесе юнака,
вино пия у хладни механи,
у дружина чаша пощукнала.
Редом реди младо тезгетарче,
редом реди, за чаша питуе; 5
кой се кълне у брат и у сестра,
кой се кълне у първо си либе,
кой се кълне у мъжка си рожба.
Марко нема у що да се кълне,
он се кълне у кон и оръжие, 10
а дружина клетва не приима,
че е коня кучешка нахрана,
а оръжие студено железо.
Тежка жалба Марко налегнало,
па си ойде дома на дворове 15
и отдалек на майкя говори:
- Вала тебе, мале Ефросино,
ка ме роди, що ме не породи,
ял със сестра, ял със мили братец,
да се на иде мене у неволя? 20
А майкя си на сина говори:
- Породен си, сине, породен си,
първа рожба братец Андреяша,
втора рожба сестра Ангелина,
трета рожба хубава Шеина. 25
Ти си, сине, най-малък от всички.
Кига беше турското размирие,
а ньи са ги турците пленили,
откараха ги у Анадолска земня
и не знаем дал са у животи! 30
Марко стега коня Шарколия
да си иде в Анадолска земня,
да си иде рода да си тражи.
Па си взема коня Шарколия,
нараньи го с това сухо грозие, 35
напои го с вино тригодишно,
па си пойде за Анадолска земня.
Ка си стигна в Анадола града,
там си седа турци анадолци
и си пият там сладки кафета. 40
Проговаря Марко Прилепчанин:
- Вала вази, турци анадолци,
я ми дайте вино за жълтица,
аз да пия и кон да напоя.
Отговарят турци анадолци: 45
- Вала тебе, незнайни делийо,
тука нема вино за жълтица,
тук се пият тъй сладки кафета.
Вино има у бего Андреяше,
за жълтица и он го не дава, 50
а го дава на тежки облози,
на облози със силни юнаци.
- Вала вази, турци анадолци,
та къде са беговите порти?
- Бегови са порти личовити; 55
порти са му от глави човешки.
Па си пойде на бегови порти,
ока, чука на бегови врати,
излезнала млада беговица,
проговаря Марко Прилепчанин: 60
- Вала тебе, млада беговице,
я донеси вино за жълтица,
я да пием и кон да напоим.
Отговаря млада беговица:
- Вала тебе, незнайно юначе, 65
тука нема вино за жълтица,
тук се пие вино на облози,
на облози със силни юнаци.
Па си Марко у механи влезе
и със бего на облог се вана - 70
ако бегу Маркоте надпие,
да му вземе нему добра коня,
да му вземе бойното оръжие,
да му вземе нему руса глава.
Ако Марко беготе надпие, 75
да му вземе нему първо либе,
първо либе със мъжка му рожба.
Па си пили ни много, ни малко,
па са пили две недельи време,
беготе го дремка налегнала. 80
Проговаря Марко Прилепчанин:
- Вала тебе, млада беговице,
приготви си твое мъжко дете,
че те вода у Прилепа града,
че те права млада прилепчанка. 85
Отговаря млада беговица:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я не смеем у Прилеп да идем,
там си имам, бре, младо деверче
на името Марко Вълкашинов 90
и ако се оно, бре, научи,
че погуби и мене, и тебе.
Марко рипна на нозе юнашки
и на бего милно проговаря:
- Па я съм си Марко Вълкашинов! 95
Два се брата братски прегърнали,
прегърнали братски, целивали,
до пояси у земня ущукли...
Па си пили още три дни време
и са пошли за Прилепа града. 100
Ка стигнали до Стамбула града,
там окая два бързи телали:
- Кой е юнак, от юнак родено,
да си ване робиня Шеина;
избегала робиня Шеина, 105
завардила друми и раздруми
и не дава пиле да прелети,
та камо ли човек да промине.
Нийде нема юнак да се найде
и Марко си Андреяши дума: 110
- Вала тебе, та мой мили брате,
я че идем Шеина да ванем -
че ме чакаш до три дена време.
Па си Марко през гора замина.
Отдалек го Шеина съгледа 115
и на Марка отдалек говори:
- Стой, почекай, незнайно юначе,
нещо съм си коси заразплела.
Али Марко ни чуе, ни хае,
право кара при нея да ойде. 120
Уплаши се робиня Шеина
и отдалек на Марка говори:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я застани на мегдан юначки,
да си върлям тежка боздугана. 125
Али Марко ни чуе, ни хае,
на Шеина тихо проговаря:
- Вала тебе, хубава Шеино,
че те водим у Прилепа града,
че те правим млада прилепчанка. 130
А Шеина Марко проговаря:
- Вала тебе, незнайно юначе,
я си имам у Прилепа града,
я си имам едно мило братче,
оно носи свилена кошуля 135
и си има белег на гърдите,
че се е бил с Църни Арапина,
името му Марко Прилепчанин,
Прилепчанин, Марко Вълкашинов.
Додек това Шеина издума, 140
а Марко се до нея приближи
и она си братеца познала;
два се брата братски прегърнали,
прегърнали, братски целивали...
Па си ошли у Стамбула града, 145
там си нашли братец Андреяша;
потеглили за Прилепа града
и минали през поле широко,
настанали у гора зелена,
Андреяшу вода се припило. 150
Проговаря братец Андреяша:
- Вала тебе, Марко, мили брате,
че си бодем моя враня коня,
да потеча тия църни кърви,
ега може гърло да разхладим. 155
А Марко му тийом проговаря:
- Вала тебе, да мой мили брате,
не боди си твоя враня коня;
тука има една нова кръчма
и я кръчми Ружа кръчмарица - 160
тамо иди вино да си пиеш,
ала, брате, у кръчма не улази.
Па си пойде бего Андреяше,
па си пойде у кръчма да иде,
отдалек го Ружа съгледала 165
и си дума на нойна дружина,
на дружина - петдесе хайдука:
- Вала тебе, верна ми дружино,
кикво лепо през гора ми иде
и си носи тоя кован колан... 170
Колана че мене да дадете!
Пристигнал е бего Андреяша,
а Ружа го на порти посреча
и бего ю се милно, жално моли:
- Вала тебе, Руже кръчмарице, 175
я донеси вино за жълтица,
аз да пием и кон да напоим.
Отговаря Ружа кръчмарица:
- Вала тебе, незнайно юначе,
на порти се вино не износи, 180
а се пие у хладни механи.
Андреяш си у мейна влезе,
дор си вземе стола да си седне -
глава му е на земня паднала.
Марко чека Андреяш да дойде, 185
па го чека един ден до пладне,
па примуши коня Шарколия
и отиде на хладни механи,
па хи Шарка за порти привърза
и си Шарка у очи целива, 190
и на Шарка милно проговаря:
- Вала тебе, Шарко добра коньо,
кой си мене из кръчма избега,
ти го, Шарко, на порти пресречай...
Па увлезна у хладни механи, 195
тамо седи Ружа със хайдуци,
на Андреяш с глава си играе!
Марко вади сабя дипленица,
развърте се налево, надесно,
кой на Марка из кръчма избега - 200
Шарколия на порти го среча...
Та убили петдесе хайдука,
останала Ружа кръчмарица;
па ю Марко назад ръце върза,
намаза я със лой и катрани, 205
па я Марко от глава запали,
та горела три дни и три ночи…
