* * *
Янкулица, Янкула и арапин
Дворе си мете млада Янкулица,
дворе си мете и сълзи си роне,
сълзи си роне по бели йобрази,
от бели йобрази по бели пазуви.
Там помина църни ярап,
койна яре и бога моле:
- Ка ни умира млад Янкула,
да ма я зевам невестата
со се нейно мъжко дете!
Море, я завишал млад Янкула:
- Море Янкулице, бре млада невесто!
Шчо дворе си метеш и сълзи си ронеш?
Отговори млада Янкулица:
- Ой Янкула, мой мили стопане!
Дье пумина църни арапин,
койна яре и бога моле:
"Ка ни умира млад Янкула,
да ма я зевам невестата
со се нейно мъжко дете!"
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Палиор, Леринско - Гърция.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.308-309
