Шета Марко низ Солуна града
Шета Марко низ Солуна града,
ни купуе Марко, ни продава,
турил раци на свилни джепови.
Догледа го туркинка девойка,
го догледа от високи сарай,
на Марка му лепо говореше:
- Айде, Марко, младо потурчи се!
Да ти турим това турско име,
турско име, Марко, Асан ага.
Я Марко й тихо говореше:
- Айде, млада желна, покърсти се,
да ти турим това лепо име,
лепо име левент Ангелина.
Па се она млада покърстила.
Заман било, вече поминало,
е отнесе на жетва да жние.
До пладнина жнала и пеяла,
от пладнина жнала и плакала.
Марко седи под бела чадора
Марко ли й тихо говореше:
- Та що жниеш и млада си плачеш?
Харно си бе на турската вера.
Турската вера големи рахат,
каурската вера големи замет.
Я Марко й нези говореше:
- Варай, варай, млада Ангелино!
Я не те доведо жетва да жниеш.
Те доведо да те дочимусам
дали си милуеш каурската вера.
