Черен Арапин и деветте сина на деда Яна
Фала Богу за чуда голема,
що ми беше стари деда Яна,
деда Яна от Свилена града!
Он имаше девет мили сина,
сите девет върли кеседжии,
запрели са друми и патища
и запрели царевите азни.
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да замине,
нема цару ордиа да мине.
Що ми беше царо Сулимано,
личба личи по Станбола града:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
да кой че се, бре, юнак наймети
да отиде у Свилена града,
да си фане Янови синове,
ни да бие. ни па да ги мачи,
живи да ги при мене докара?
Голем тимар от мене че земе,
че му дадем царство за година,
за година царство половина;
и че дадем той Прилепа града,
Прилеп града с Марковото име,
и че дадем това бело Скопие,
бело Скопие со се роди мърки овни!
Личи царо три години време,
никой нема юнак да се найме.
Кога дочу Църна Арапина,
кога дочу, Бог да го убие,
уста са му како на хан врати,
а уши му како два вършника,
а забите - два дикля лозярски,
а нодзете - како два табана,
а ръцете - како два дирека!
Тоя ми е поуздани юнак,
три дни си е коня оружувал
и три дни се оно посребровал.
Та земало синджир девет алки,
та си пойде на Свилена града,
че да лови Янови синове.
Кога ойде под Свилена града,
тамо разпе той морави чадър,
коня пущи трава да му пасе.
Оздол иде стари деда Яна.
Он го фана за белата брада,
извърте му тая руса глава,
тури сабля на белото гърло:
- Казуй, дедо, казуй, стари дедо,
дека седи стари деда Яна,
да каде са негови синове,
що са сите върли кеседжии?
Запрели са друми и патища,
запрели са царевите азни,
погубили царевата ордиа.
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да замине,
нема цару ордиа да мине,
се си губа Янови синове!
Че ги карам у Станбола града,
голем тимар от царо че земем,
че му земем царство за година,
за година царство половина!
И че земем цару Прилеп града,
Прилеп града с Марковото име,
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се мърки овни!
Дума дума стари деда Яна;
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си инсавли,
а па я сам човек ябанджия,
ябанджия язе како тебе.
Я сам чуло Янови синове,
де са ногу върли кеседжии,
чуло сам' ги, не сам ги видело!
Опущи го Църна Арапина.
Оздол иде една стара баба,
заминала покрай при чадъро.
А он стана на юначки нодзе,
та я фана за русата коса,
извърте ю тая руса глава, -
тури сабля на белото гърло:
- Казуй, бабо, казуй, стара бабо,
дека седи стари деда Яна;
да кои са негови дворове,
да каде са негови синове,
що са сите върли кеседжии,
що запреа друми и патища
и запреа царевите азни,
погубиа. царева ордиа!
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да си дойде,
зимаа я Яновите сина;
нема цару ордиа да мине,
се ги губа Яновите сина!
Пратил ме е царо Сулимано,
ни да бием, ни па да ги мачим,
живи да ги при него откарам;
он че бие, он че да ги мачи!
Голем тимар от царо че земем,
че му земем царство за година,
за година царство половина;
и че земем цару Прилеп града,
Прилеп града с Марковото име;
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се руди овни,
ако кажеш, нече да загинеш!
Ако не кажеш, че да те погубим!
Тогай рече тая стара баба:
- Витай, мируй, Църна Арапина,
ти си турчин, ти си инсавлиа,
че ти кажем язе дека седи,
дека седи стари деда Яна;
а не смеем от негови сина,
ако чуя, че да ме погуба.
Право д'йидеш низ Свилена града,
че те сретна Янови дворове,
дворове са лично заградени,
дуварье са от кара грошеве,
а портите от жълти жълтици.
Двори са му с чоа покриени,
по чоа е кадифе постлано.
Бог да бие Църна Арапина,
той не чека баба да издума,
веднъг стана на юначки нодзе
и си собра морави чадъре.
Кога ойде на Янови двори,
пусти двори лично заградени,
дуварйете от кара грошеве,
а портите от жълти жълтици.
Он почука на белите порти,
никой нема порти да отваря.
Он си ритна коня Аджарина,
та прерипна през високо кале.
Ка улезна Янови дворове,
по двори му чоа покриено.,
по чоата кадифе постлано.
Ка погледна горе на чардаци,
на чардаци стари деда Яна,
де ми седи, та си ручок руча,
ручок руча вакло, рудо агне
със негови девет мили снахи,
девет снахи като люти змии.
Он си руча вакло, рудо агне,
они стоя, та му диван чина.
Бог да бие Църна Арапина,
па е турчин, па си исаф има,
па си нехте ручок да им сгази,
нел си чека, та ручок дигнаа.
Па се качи горе на чардаци,
та си фана стари деда Яна,
та го фана за белата брада,
извърте му тая руса глава,
тури сабля на белото гърло:
- Казуй, дедо, казуй, стари дедо,
да каде са твои девет сина,
що са сите върли кеседжии,
що запреа друми и патища
и запреа царевите азни,
погубиа царева ордиа?
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да си дойде,
зимаа я твои девет сина;
нема цару ордиа да мине,
се ги губа твоите синове!
Пратил ме е царо-господаро
да ги карам на Станбола града!
Голем тимар от него че земем -
че ми даде царство за година,
за година царство половина,
че ми даде той Прилепа града,
Прилеп града с Марковото име,
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се мърки овни!
Ако кажеш, нече да загинеш,
ако не кажеш - глава че ти сечем,
твоя глава на царо че носим!
Тогай рече стари деда Яна:
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си исаф имаш,
че ти кажем, оти да не кажем?
Еве стана две недели време,
ка са ошли по гора на лова.
Сега са си джепана довършили,
там да идеш, лесно че ги фанеш.
Ни да биеш, ни па да ги мачиш,
живи да ги при менедокараш,
да си права прощенье със мене,
голем бакшиш тебе че арижем,
че ти дадем порти от жълтици!
Опуши го Църна Арапина,
па си фана нихна стара майкя,
па я фана за русата коса,
иввърте ю тая руса глава,
тури сабля на белото гърло.
- Барай, бабо, варай, стара бабо,
кажи, бабо, твои девет сина,
що са сите върли кеседжии,
що запреа друми и патища
и запреа царевите азни,
погубиа царева ордиа!
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да си мине,
зимаа я Яновите сина;
нема цару ордиа да мине,
се ги губа Яновите сина!
Пратил ме е царо Сулимано,
ни да бием, ни па да ги мачим,
живи да ги при него откарам,
он че бие, он че да ги мачи!
Голем тимар от царо че земем,
че му земем царство за година,
за година царство половина,
и че земем цару Прилеп града,
Прилеп града с Марковото име,
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се мърки овни!
Ако кажеш, нече да погинеш!
Ако не кажеш, че да те погубим!
Проговори нихна стара майкя:
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си инсавлиа,
че ти кажем, оти да не кажем?
Еве стана две недели време,
ка са ошли на гора на лова,
а ги нема от лова да дойда.
Там да идеш, лесно че ги фанеш,
сега са си джепана довършили.
Ни да биеш, ни па да ги мачиш,
живи да ги при мене докараш
да си права прощенье със мене!
Голем дарок тебе че даруем,
че ти давам той жълто кадифе!
Опущи я Църна Арапина,
па са фана най-стара етърва,
най-старата, Калина невеста.
Фанал я е за русата коса,
извърте ю тая руса глава,
тури сабля на белото гърло.
- Кажи, моме, Калино невесто,
кажи, моме, ваши девет мъжа,
що са сите върли кеседжии,
що запреа друми и патища
и запреа царевите азни,
погубиа царева ордиа!
Еве стана девет годин време,
нема цару азна да си дойде,
зимаа я Яновите сина;
нема цару ордиа да мине,
се ги губа Яновите сина!
Пратил ме е царо Сулимано,
ни да бием, ни па да ги мачим,
живи да ги при него откарам,
он че бие, он че да ги мачи!
Голем тимар от царо че земем,
че му земем царство за година,
за година царство половина;
и че земем цару Прилеп града,
Прилеп града с Марковото име,
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се руди овни.
Ако кажеш, нече да загинеш.
Ако не кажеш, че да те погубим!
Тогай рече Калина невеста:
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си ипсавлиа,
салте немой мене да погубиш,
че ти кажем, оти да не кажем?
Ама тебе молба че се молим,
щото ми е старото братенце,
немой него у синджир да туриш,
немой него на Станбол да караш!
И он се люто, бре, заклиня,
дека нече старото братенце,
дека нече у синджир да тура,
дека нече на Станбол да кара.
Тогай зема Калина невеста,
земала е ключи от зевници,
отворила дванаесе врати,
у зевници девет мила брата,
като дошли от юначка лова,
оружието от них оставили,
па легнали и сите заспали.
Бог да бие Църна Арапина,
тоя беше върли маджесника,
омая си девет мила братя,
па си зема синджир девет алки,
сите девет у синджир натура.
Па извади камджия тройопрачна,
щото ми е с куршум поткитена,
та си бие девет мили брата.
Зафана си от старото брате,
кога удри най-малото брате,
оно рипна на юначке нодзе,
на три места синджир скинало,
ели ми е юнак омаяно,
та не знае бойок да се бие.
Бог да бие Църна Арапина,
той го фана, друг му синджир тури.
Па ги забра, Бог да го убие,
покара ги по равни друмове.
Сълзи рони нихен стари баща,
сълзи рони и Богу се моли:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
дай ми, Боже, що се тебе молим,
пай да видим мои девет сина,
да се върна у мои дворове,
та па тогай душа да ми земеш!
Сълзи рони нихна стара майкя
и она се така Богу моли:
- Ай със здраве, мои девет сина.
Дай ми, Боже, що се тебе молим,
да се върна мои девет сина,
да ги видим у мои дворове,
та па тогай душа да ми земеш!
Сълзи рони Калина невеста,
сълзи рони старата етърва,
сълзи рони, ем се Богу моли:
- Дай ми, Боже, що се тебе молим,
натам д'йида наши девет мъжа,
вечем навам живи да не дойда!
Бог да бие Църна Арапина,
откара ги по равни друмове,
ем ги кара, ем им песен пое:
- Айде, айде, девет мила брата,
защо сте се чули и прочули,
де сте сите върли кеседжии?
Запрели сте друми и патища,
не давате пиле да прелети!
Я ви фанах, Църна Арапина,
ни бийени, ни па сте мачени.
Живи че ви при царо откарам,
голем тимар от царо че земем -
че му земем царство за година,
за година царство половина;
и че земем цару Прилеп града,
Прилеп града с Марковото име,
и че земем цару бело Скопие,
бело Скопие со се мърки овни!
Насред друми той чешма шарена,
де ми тече вода низ две дула!
Видеа я девет мили брата,
припищеа като люти змии:
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си инсавлиа,
я опущи един от братята
да напои брайкя студна вода!
Щото ми е най-малото дете,
оно му се най-вече молеше:
- Бога тебе, Църна Арапине,
ти си турчин, ти си инсавлиа,
опущи ми мене една рака,
кеф ти лева, море, кеф ти десна,
язе брайкя вода да напоим.
А защо съм язе най-маленко,
нече мене брайкя алал да ми чина.
Бог да бие Църна Арапина,
он ми е юнак поуздани,
сам се узда у клетото сърце,
дека нема юнак като него.
Он стана и двете му раце опущи.
Доде оно надзад да погледне,
дете бъркна у свилни джепове,
та извади ноже из джепове,
та пресече сите девет алки,
та опущи сите девет брайкя!
Та фанали Църна Арапина,
с пърстите му душа извадиа,
а с нофтите църва източна.
Натурали цървье по каменье,
та усмърде, Бог да го убие,
та усмърде друми и патове.
Они са се надзад повърнали.
Ка си ошли дома на дворове,
щом ги виде нихен стари баща,
веднъг се е с душа разстанал.
Видела ги нихна стара майкя
и она се с душа разставила.
Видела ги старата етърва,
видела ги Калина невеста,
побегнала она да избега.
Пущило се малото братенце,
фанало я за русата коса,
затвори я дълбоки зандани.
Па собраа нихна мила рода,
погребаа майка и па баща,
па турили софри и трапези,
изкарали старата етърва,
изкарали я из дълбоки зандан,
изкарали я насреде равни двори.
Закопали я у църната земя,
закопали ю нодзе до колена,
засипали я со ситно каменье,
намазали я лоя и восака,
насипали я скомрия ракия,
та па са я братя запалили!
Жива гори, Бог да я убие,
жива горе три дни и три нощи.
Они седа, та си вино пия, в
ино пия, на рода думая:
- Гледайте си, братя, запазуйте
вече друга жена така да не прави,
живи маже да си не издава
да ги губи Църна Арапина.
