* * *
Тиа мома и Самовила
Тию, мори, бяла Тию,
бяла Тия платно бяли,
платно бяли на бял Дунав.
Поминаа самовили,
самовили силни юди,
та на Тия отговаряли:
- Айда, Тию, с нас да идиш!
А Тия им отговаря:
- Самовили, силни юди!
Немойте ма сега зима,
ми елате на Спасовден,
да изиграм убавите летни деня,
ден Великден, ден Гюргьовден,
най-убави ден Спасовден.
Ми елате на Спасовден,
кога моми хоро играт,
и момците камен хвърлят
и невясти люльки правят.
Га се кача на люльката,
ша заръча на дружките:
"Лелье, дружки, мой дружки!
по-кротко ма залюлейте,
още кротко долюлейте.
Ка се върне празна люлькя,
да не сте се уплашили,
църни очи примряжили
като риба отровена
бяло лице променили!"
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Батак, Пещерско .
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.11
