СТОЯН БОЛЕН У ГОРА ЗЕЛЕНА И ПИЛЕ СОКОЛОВО
Лежи юнак у гора зелена:
постилькя му зелена морава,
зглавница му бел мермер камик,
покривка му на гора лискето.
Над глава му дърво яфорово,
над дървото пиле соколово.
Като пое пиле дури дума:
- Ей ти, Стоян, Стоян добър юнак!
Дворите ти бел пелин обрасли,
портите ти гъби гъбясали;
во стред двори дърво яфорово,
на дървото до три кукувици.
Първа кука, кука и не мъква,
втора кука, език не увлича,
трекя кука, веке пресекнала!
Отговара Стоян добър юнак:
- Ей ти, пиле, пиле соколово!
Щото кука, кука и не мъква,
она ми йе моя стара майка;
щото кука, език не увлича,
тая ми йе моя мила сестра;
щото кука веке пресекнала,
она ми йе мое първно любе!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Самоков.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.62-63
