Смъртта на Крали Марко и войвода Деяна Попова
Провикна се Деяна войвода,
провикна се Деяна Попова,
провикна се на Стара планина,
на планина, на Игликовина,
на гората Никюпска планина:
- Жална горо, жал ми е за тебе,
че си, горо, толко повенала,
повенала, горо, посанала.
Дали те е слана попарило?
Или те е пожар жарило?
Или те е балсама удрило?
Язе сакам войвода да стана,
та да водя бугарска дружина,
та у тебе комити да крия -
па тизика това и не мислиш.
Докога ще турци да те държат
и да трепат низ тебе комити,
да се вият орли и гарване
над твоите дълбоки долове,
и да смърдиш над човечки мърши,
да не може човек да замине,
ату не ли войвода с дружина?
За чудо е гора продумала,
за приказ е гора отзовала:
- Леле варай, Деяно войводо!
Нали питаш, право да ти кажа,
право казваш - и я да ти кажа.
Нито ме е слана попарило,
нито ме е балсама удрило,
нито ме е пожар пожарило;
на минаха снощи у вечера
три синджири се със млада челяд,
млада челяд като младо цвеке,
навързани и засинджирени.
Един синджир се млади момчета,
се момчета, се млади комити,
таман току жегнали мустаци.
Други синджир се млади девойки,
се девойки безгрешни душици.
Трети синджир се млади невести,
се невести по първна година,
се невести трудни и дебели,
у невести венчана девойка,
завенчана, па недовенчана,
ярмосана, още несвождана.
За нея ми шумата повена,
за нея ми вършето посана.
Та какво кю, Дойне, да не вена?
Стая ете петстотин години,
ка са дошли тия бесни псета,
ден не ме е човек да не падне,
ден не ме е чавки да не рана,
та вече ми дови и досади.
Едно време тука нещо беше,
у град Никюп тарапана беше,
от менека дървата караха,
та секи ден опседзи правеха;
па не беше тая неволия,
па не беше тая сакантия.
Пригласи се пиле низ гората,
та запея една жална песен,
песен пее за чудо, за приказ.
До тогая пиле не пеяло,
саде тогай пиле запеяло:
- Леле варай, Деяно Попова!
Леле варай, горо повенала!
Знаете ли турска размирия?
Помните ли бугарска робия?
Надойдоха турци и арапе,
поробиха Бела Бугария,
поробиха и Кара Влахия,
поробиха и Мала Сърбия
и мислеха по-натака д' идат.
Па се мина ни мало, ни много,
разбунти се Кара Румания,
Кара Влашка и Кара Багданска,
поведе ги Михаил Витазно,
да отробат свои сестри бракя,
да отробат Бела Бугария.
Пусти турци Марко уловили,
уловили Кралевики Марко,
отвели го битка да им прави,
че не могли сами да надвият.
Ка фанали у бой да се бият,
зачуди се Марко Кралевики,
как ще трепе свои мили бракя
Провикна се що го глас държеше:
"Леле боже. Какво сега стана?
Брат на брата кръвта да изпие.
Стори, боже, язе пръв да падна!
Та па после какво сакаш прави."
Пуста дума на ангел паднала,
пушка пукна и он се преметна.
Трапен Марко сичко си изказа,
каде ходил и какво работил.
Молил бога да го земе некой,
да го носи у негова земня,
у негова, у Прилепа града,
да не седи у душмански ръце.
Ка го чули пустите читаци,
не дали му ни душа да даде,
бутнали го у една ровина,
бутнали го и закопали го.
Па трепали кого са видели,
да не би ще некой да изкаже,
да го земат и да го украднат,
да го копат у негова земня,
какво казвал и какво заръчал.
Послушала Деяна Попова,
послушала какво пиле пее,
послушала и се му разбрала.
Нажалена през сърце се фана,
та па викна, викна, та заплака:
- Жална горо, жали да жалиме!
Запомни ли какво пиле пее?
Па заплака що я гърло държи,
ем ти плаче, ем ти песен пее.
С едно гърло две-три песни пее:
една песен - песен за пеяне,
друга песен - песен за плакане,
трета песен - песен за смеяне.
Еднаж викне, а дваж се провикне.
Като вика и гората вика,
като плаче и гората плаче,
като пее и пилците пеят.
Па станала Деяна Попова,
та облекла дреи парцаливи,
облекла се у просячки дреи,
па очела у Търново града,
па станала пред паша пашина,
пред вратата песен да му пее.
Запела една жална песен,
гърцки пее, влашки изговаря,
а богдански гласа й докарва
и с кгменче гласа й поправя.
Дочула я пашина пашица,
та излела сеир да почини,
аресала оти арно пее,
та й рекла дома да я води,
да посвири, да я повесели.
Очела е Деяна девойка,
престорена на клет просачина.
Свирила е пашини пашици,
мало-много - два дни и две нощи,
надвечери третята вечера,
чекат паша от село да доде.
Просячина хитрост направила,
облекла се у пашови дрехи,
явила се пред.паша пашица,
та казала, че е она паша,
награбила имане що могла,
па бегала на Стара планина,
та събрала отбрана дружина,
па викнала, песен запеяла:
"Леле варай, помогни ми, боже!
Събрала съм петдесе дружина,
кю събера още двайсе и пет,
да ми станат седемдесе и пет.
Па кю стана язека войвода,
да отробим наши сестри, бракя,
но, божичко, без тебе не можем!
