Сестра и майка се жертвуват за Вилен
Служил Вилен девет годин време,
ни е заспал Вилен, ни задремал.
Покарало десета година,
а е заспал Вилен, а задремал,
изпущил е чаша позлатена,
изпущил е цару на колено -
пукнало се чоено колено.
Уплаши се Вилен, усрами се,
па побегна Вилен на дворове,
па на майкя потио говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
кри ме, мале, дека че ме криеш,
ако сакаш сина да си имаш!
- Че те крием, синко, та нечем ли!
Па на сестра потио говори:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
кри ме, сестро, дека че ме криеш,
ако искаш брата да си имаш!
Щото беше сестра Кантелена,
отведе го у равни земници,
отворила шарени ковчадзи,
увила го у свилни дарове,
девет го е врати затворила,
с десет го е ключи заключила.
Напуниа турци дренополци,
та си тража Вилена юнака.
Па придоа при негова майкя:
- Казуй, мори, сина ти Вилена!
Ако тизе него да не кажеш,
че врътиме твои черни очи,
че сечеме ръце до рамена,
че сечеме нодзе до колена!
- Вртете ги, та грижа ли ме е,
сечете ги, та грижа ли ме е -
жив е Вилен, не знам го къде е?
Извъртеа тия черни очи,
отсекли у ръце до рамена,
отсекли у нодзе до колена:
- Жив, е Вилен, не знам го къде е!
Па фанаа неговата сестра:
- Казуй, мори, брата ти Вилена!
Ако тизе него да не кажеш,
че врътиме твои черни очи,
че режеме твои руси коси,
че сечеме ръце до рамена,
че сечеме нодзе до колена!
- Врътете ги, та грижа ли ме е
сечете ги, та грижа ли ме е -
жив е Вилен, не знам го къде е!
Извъртели тия черни очи,
отсекли у раци до рамена,
отсекли у нодзе до колена,
отрезали тия руси коси:
- Жив е Вилен, не знам го къде е!
Па фанаа неговото либне,
дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казуй, мори, мажо ти Вилена!
- Че го кажем, та грижа ли ме е!
Скрила го е сестра Кантелена,
скрила го е у ладни дземници,
у дземници, у шарени ковчаг,
увила го у свилни дарове,
с девет го е врати затворила,
с десет го е ключи заключила.
Га ойдоа турци дренополци,
изведоа Вилена юнака.
Я сестра му потио говори:
- Леле, брате, Вилене юначе,
немам ръце да ми те прегърнем,
немам очи да ми те погледнем,
немам нодзе да ми те изпратим!
Сожалия се турци дренополци,
опростия Вилена юнака,
па на Вилен потио говора:
- Таком Бога, Вилене юначе,
да си имаш една стара майка,
да я чуваш у десна пазука;
да си имаш една мила сестра,
да я чуваш като десна рака;
да си имаш една пръвно либне,
да го биеш като люта змия!
Ка си фана Вилен добър юнак,
ка си фана неговото либе,
намаза го лоя и катрана,
запали го от русата глава
да му свети три дни и три нощи.
