Янкул войвода погива на Косово
Невенко невсто,
млада Секулице!
Три ора играя,
три ора, три сбора.
Едно хоро води
Невенкина золва,
друго хоро води
Невенки етърва,
лево хоро води
Невенка невеста.
Лево хоро води,
лепа песен пее:
танени гласове
далеком се чуе,
далек земя енти.
Десна рака държи
крондир коситрени,
десна рака държи
чаша цъклена,
руйно вино служи
редом по кметове
и па по кметици.
Свкърва я вика:
- Невенко невесто,
млада Секулице!
Мори, айде дома -
три дни е Велийден,
един ден - Гюргьовден.
Не наводи ли се
това лево хоро?
Не напоя ли се
таа лепа песен,
танени гласове?
Не наслужи ли се
това руйно вино
редом по кметове
и па по кметици?
Мари, хайде дома:
какво пиле дошло,
та на порти падна,
та гука, та дума,
жално отговара;
я му не отбирам
какво пиле гука;
айде си ти дома,
ега му отбереш
какво пиле гука!
Невенка ю вели:
- Мале, мила мале
айде си ти иди,
я сега че дойдем,
още малко, мале,
хоро да доводим;
още малко, мале,
песен да допоем;
още малко, мале
вино да дослужим
редом по кметове
и па по кметици!
Свекърва а слуша,
та си дома ойде.
Невенка невеста
хоро доводила,
песен допояла,
вино дослужила
редом по кметове
и па по кметици,
та си дома ойде.
На порти постоя,
постоя, послуша.
Еднаж пиле гукна,
не му е отбрала;
повтор повторило,
па му не отбрала;
потретило пиле,
тогай му отбрала
какво пиле гука.
На свекърва вели:
- Мале, мила мале!
Син ти е загинал
у равно Косово,
тебе син загинал,
мене любне нема!
Я съм, мале, млада,
друг чем да си найдем,
по арен, по добър,
болье от Секула,
свекърва че найдем
болье от тебека.
А тизека, мале,
сина не че найдеш!
Мале, мила мале!
Айде, справяй коня,
дижи лек боздуган
и загъртай кожух,
и заметай пушка,
и припасуй сабля:
че идеме, мале
у равно Косово,
та че го тражиме,
да го доведеме.
Свекърва я слуша,
коня е справила,
дигна лек боздуган,
загърнала кожух,
заметнала пушка,
припасал сабля,
та па си ойдоа
у равно Косово,
та син си найдоа,
дека е погинал.
Па го докарали
и го закопали.
Па се оженила
Невенка невсеста,
друг си е земала.
