* * *
Света Неделя
Се разшетала света Неделя
горе, долу по полето.
Ка йе видое свите ми жита,
ка йе видое просто станае,
просто станае, се поклойнае,
Върб' и топола не му станае;
та ги прекълна света Неделя:
- Цут да ми цуте, род да не роде.
И сам кадиа просто му стана,
просто му стана, му се локлойна.
- Седи, кадио, ти ми не ставай;
я не сом турска кадъна,
тук сом каюрска невеста,
корица хлебец ядена,
топлица вода пиена,
сва нощ на кадеж кадена!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
|
|
Референце
Извор
Бобища, Костурско - Гърция.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.45-46
