Мома-войник
Кой брата има, кой сина,
кой сина, кой стриков сина,
на войска да го проводи,
отмяна да го отмени!
Бре гиди, Малчо чорбаджи!
Ни брата има, ни сина,
ни сина, ни стриков сина;
най има девет дъщери,
и тях ги люто кълнеше:
- Аз имам девет дъщери,
в един гроб да ги заровя,
една смърт да им направя,
едно струване да сторя!
Най-малка Радка мизимка,
сукала девет години,
на десетата стъпала,
та е юначна нарасла,
че на тейна си думаше:
- Я мълчи, тейне, не плачи,
не плачи, не се кахъри!
Днес петък, заре събота,
в другиден света неделя,
ти стани рано в неделя,
че иди, тейне, на пазар.
Купи ми конче хранено,
със синю седло алено,
със позлатени зингии,
купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия,
купи ми чифте пищове,
купи ми остри ножове,
купи ми силях сребърен,
купи ми сини шалвари,
купи ми черни ботуши,
и капаклии калцуни,
купи ми калпак самурен,
купи ми бяла пушия.
Аз ще на войска ще ида,
отмяна да те отменя!
Тейно си Рада послуша,
че стана рано в неделя,
че си на пазар отиде,
на пазар в тъмна чаршия.
Купи й конче хранено,
със синю седло алено,
със позлатени зингии.
купи й пушка бойлия,
купи й сабя френгия,
купи й чифте пищове,
купи й остри ножове,
купи й сини шалвари,
и капаклии калцуни;
купи й калпак самурен,
купи й бяла пушия,
купи й роба хубава,
хубава теллидосана.
Рада на войска ще иде,
отмяна да го отмени!
Ката година на войска,
тази година два пъти
Рада на войска ще иде,
Съта се войска събрала,
съта се войска чудеше:
Бре гиди! Малчо чорбаджи!
Той си сина нямаше,
на войска да го проводи,
отмяна да го отмени;
дали му беше откупник,
или му беше храненик?
Рада на войска отиде;
ходила млого ни малко,
ходила девет години.
Никой си Рада не позна,
току я позна царица.
Царица царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
жена ти има в войската!
Я ги заведи, царю ле,
в бахчата под трендафила,
там ще ти да я познаеш,
жена е, царю, лакома,
много ще да го набере,
на глава ще го накити,
там ще да си я познайте!
Царю царица послушал,
че ги в бахчата заведе,
най-напред Рада вървеше,
ален си байряк вееше,
силна си войска водеше;
под трендафила отишле,
едничък Рада откъсна,
и него турна на пояс -
не можле да я познаят...
Царица Царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
жена ти има в войската!
Я ги заведи, царю ле,
в бахчата под ябълката;
жена е, царю, лакома,
много ще да ги набере,
в пазва ще да ги накрии -
тамо ще да я познайте!...
Царю царица послуша,
та че ги царя поведе,
поведе, та ги заведе.
Най-напред Рада вървеше,
ален си байряк вееше,
силна си войска водеше;
под ябълката отишле,
едничка Рада откъсна,
и нея с ножче разряза
и я по войска раздаде -
не можле да я познаят...
Царица царю думаше;
- Царю ле, царю честити,
жена ти има в войската!
Я ги заведи, царю ле,
дето хурките писани
и въз медните кавали -
жена ще хурка да фане,
жално ще да си заплаче!...
Царя ги повел и завел,
дето хурките писани
и въз медните кавали,
най-напред Рада вървеше,
ален си байрак вееше,
силна си войска водеше.
Че въз хурките отишле;
не гледа Рада хурките,
най се у кавал улови,
със меден кавал засвири,
не можле да я познаят.
Царица царю думаше:
- Царю ле, царю, честити,
жена ти има в войската!
Я ги заведи, царю ле,
на Дунав да са окъпат -
там ще ти да я познаеш.
Цар си царица послуша,
та че ги царя заведе
на Дунав да се окъпат.
Най-напред Рада вървеше,
ален си байряк вееше,
силна си войска водеше,
че на Дунаво отишле.
Съта се войска съблече
и се в Дунава нахвърля,
Рада на края остана;
едно си копче закопча,
и друго си разкопчава,
и жално-милно плачеше -
чак там си Рада познали!
