Марко погубва Вида баждаркиня
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде свети манастири,
порти найде калугерче слепо,
още младо, очи му ги няма!
Жално плаче калугерче слепо,
жално плаче и жално нарежда:
- Клети да си, Марко, и проклети,
с вили одиш, с вили се братимиш,
па те брани Гюрга самовила,
а не видиш що ти вили права -
запрела е Вида самовила,
запрела е, Бог да я убие,
запрела е на са земня вода,
запрела я у тъмни пещери.
Кой отиде вода да наляе,
а она му баждарлъци зима,
кому око, кому десна рака,
а пък кой си със добром не дава,
нему вила двете очи зима!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде у тъмни пещери,
там си найде Вида баждаркина.
Ка го виде вила самовила,
я она се на Маркоте моли:
- Опрости ме, Марко, не губи ме,
какво че те язе подаруем!
Що помислиш веднъг да се сбъдне,
що погледнеш пред очи да дойде!
Я Марко и ядно проговаря:
- Бог те убил, Видо баждаркиньо,
нечем тизе дар да ме даруеш:
що погледнем, пред очи ми стая,
що помислим, язе го направим.
А как посме вода да затвориш,
и как посме баждари да сбираш!
Махна сабля Марко Кралевики,
та пресече нойна руса глава,
потекли са извори и реки!
