Марко не се покорява на забраните на царя



Марко не се покорява на забраните на царя

Золум прави от Стамбула цара,
золум прави низ Стамбула града,
золум прави по сички краини,
та потурчва момци и девойки
и потурчва премлади невести.
Па е мало, че им вера мени,
и теляри по краини пуща
да си викат редом по земята -
що е турчин, вино да не пие,
хгристияни черква да не града,
да не носа червено, зелено.
Сичко живо цара послушало,
само Марко личба не признава,
та накара турци еничери
в армазана вино да си пия
и направил тая света черква,
облекъл е рухо свилношито,
облекъл е червена долама.
Се е ошло и до цара ойде,
научи се у Стамбула цара,
па си прати три млади теляри
да си викат редом по земята -
който може Марко да улови
и при цара жив да го докара,
нему дава от Стамбула цара,
нему дава три товари благо
и му дава Прилеп да кралюва,
и му дава Марковите двори,
и му дава Маркото либе,
Марку либе Елена невеста.
Не нае се от Турско, Българско,
а се нае от черно Арапско -
наел се е Черна арапина,
що му очи като конски плочи,
долни устни до гръди опират,
а горните до веждите стигат -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си ойде при Стамбула цара,
па му цуна ръка и колено,
па на цара тио проговара:
- Таком Бога, от Стамбула цара,
я че фанем Маркоте юнака
и при тебе жив че го докарам,
ама искам нещо да ме дариш.
Проговори от Стамбула цара:
- Я ти давам три товара благо,
и ти давам Прилеп да краловаш,
и у Прилеп Марковите двори,
и ти давам Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Яна коня Черна арапина,
та си ойде у Прилепа града.
Согледаа го пусти прилепчани,
сички са се, боме, бре изкрили -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си пита Черна арапина
тамо ли е Марко Кралевики.
Казали го у Будина града.
Ка отиде у Будина града,
согледаа го пусти будинчани,
сите са се, боме, изпокрили.
А що беше Марко Кралевики,
он излезна на мегдан широки,
Па го пита Черна арапина:
- Таком Бога, непознат юначе,
като одиш низ Будина града,
не виде ли Маркоте юнака?
А Марко му тио проговара:
- Тук е Марко и знам го къде е,
ама сакам право да ми кажеш,
що ти требе Марко Кралевики,
та го дириш по Будима града.
Проговори Черна арапина:
- Че ти кажем, нема да те лажем -
изпрати ме от Стамбула цара
да уловим Маркоте юнака
и при цара жив да го закарам.
Та ми дава от Стамбула цара,
та ми дава три товара благо,
и ми дава Прилеп да краловам,
и у Прилеп Марковите двори,
и ми дава Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Рипна Марко на нодзе юначки,
па на арап тио проговаря:
- Бог те убил, Черна арапино,
Марко питаш, Марко не познаваш -
я съм Марко от Прилепа града.
А що беше Черна арапина,
разтрепери като лист от дърво,
па се чуди с Марко що да прави.
Мана сабя Марко Кралевики,
мана сабя да се пошегува
и арапу гвлава отръкаля.
Па я тури Марку у зобница,
па отиде код Стамбула цара.
Согледа го от Стамбула цара,
па на Марко тио проговара:
- Таком бога, Марко Кралевики,
я не пратих Черна арапина,
не пратих го тебе да погуби,
я го пратих тида го погубиш.
А що беше Марко Кралевики,
он извади арапова глава,
та я фърли на диван високи.
Согледа я от Стамбула цара,
та го фана треска тригодишна.



Извор уреди

Чупетлово, Пернишко (СбНУ 53, № 67).