Марко Кралевичь и Роксандра девойка,
сестра на Леко капетана — I
Много оди Марко Кралевиче,
много оди, много чуда виде,
у кърс си йе земе кърстосало,
що йе чудо, се йе чул и видел,
Едно чудо не е ни видело, 5
саде са му юнаци казали.
Прочула се Лека капетане,
прочула се у Калека града,
де йе Лека голем чорбаджиа,
сестру има Роксандру девойкю, 10
расла мома петнаесе години,
се девойкя у кавез порасла,
не видела ни сълнце ни месец,
ни девойкя ветър замахнало.
Па си иде Марко Кралевиче, 15
па си иде на свои дворове,
та си каже свою милу сестру:
—Леле сестро, леле Евросймо,
я ми найди руо младоженско,
че си идем на Калека града; 20
тамо има Лека капетана,
сестру има Роксандру девойкю,
що йе расла петнаесе години,
се девойкя у кавез порасла,
не видела ни сълнце ни месец, 25
ни девойкя ветар замахнало,
нито знало, на що жито расте.
И сестра йе брата послушала,
та си слезе у ладни зевници,
та отклопи той нови ковчедзи, 30
па изнела руо младоженско,
изнела му на ноге меняве чакшре,
на снага му сърма и кадива;
що му скопци од суаво злата,
на глава му той бели калпак, 35
на снага му кожух сърменлии,
щоно вреди триесе кисии,
дънъска го ни у цара нема.
Па си яха коня Шаренога,
та си де Рели на дворове. 40
Оддалеко Реля съгледало,
по-скоро йе слуге повикало:
—Скоро-бърже, мойе бързе слуге!
Скоро вийе юнак сретнете,
на юнака салам си удайте, 45
капанице под мишке скинете.
И слуге са Релю послушале,
по-скоро са юнака посретли,
капанците под мишке скидоше,
коня си му за юларе ватше, 50
уведоше у Релини двори,
уведоше на тънка дивана.
Седи Марко Рели до колено,
еднъч пию каве шекерлию,
и Марко йе дума задумало: 55
—Леле Релйо, да мой побратиме!
Аде д’ мо на Калека града,
тамо си йе Лека капетана,
де йе Леко голем чорбаджиа,
сестру ма Роксандру девойкю, 60
расла мома петнаесе години,
се девойкя у кавез порасла,
не видела ни сълнце ни месец,
ни девойкя ветар замахнало,
нито знало, на що жито расте, 65
да карамо любе да ни буде.
Лепо си йе Релйо поспремало,
облекло йе руо младоженско,
загьрнало кожух сърманлиа,
щоно вред педесе кесии, 70
дънъска го и у цара нема.
Па си справля коня крилатого,
па си иде Милошу на двори.
Оддалеко Милош съгледало,
Милош си йе слуге повикало: 75
—Скоро-бърже, мойе младе слуге!
Скоро-бърже юнаци сретнете,
на юнаци салам си одайте,
капанице под мишке скинете.
И слуге са Милуше слушале, 80
посретоше двамина юнаци,
уведоше у негови двори,
изведоше на тънка дивана,
седоше си Милушу до колено,
за юначко здраве попитуе, 85
па говори Марко Кралевике:
—Фала тебе, Милоше побратиме!
Аде д’ имо на Калека града,
тамо има Леко капетана,
сестру има Роксандру девойкю, 90
що йе расла петнаесе години,
що йе расла, у кавез порасла,
не видела сълнце, ни месец,
ни девойкя ветар замахнало,
нито знало, на що жито расте, 95
да карамо Роксандру девойкю,
кому оче любе да си буде.
Ние смо си до три побратима,
едън че йе млади младоженя,
а двамина два млада девера. 100
Лепо се йе Милош пременило,
загърнало кожух сърменлиа,
щонб вреди шестдесе кесии,
дънъска го и у цара нема.
Ка отоше на Калека града, 105
на Калека на Лекини двори,
сретоше ги Лекините слуги.
Лепо се су юнаци посретли,
уведоше у нихни дворове,
уведоше у ладни дворове, 110
уведоше на кули високи,
де седоше у ладни одаи.
Па са пили три дни и три ночи,
па си Марко дума задумало:
—Фала тебе, Леко капетане, 115
да кажемо, защо сме си дошли!
Чули смо си, дека сестру имаш,
кога сака нека любе нему да е.
А Леко потио говори:
—Фала вамо, троица юнаци! 120
Я не могу сестри да старуем;
ако оче може и да буде,
ако нече, немо що да чиним.
Я говори Марко Кралевиче:
—Я си иди, та си сестру питай. 125
Леко иде, та сестру питуе!
—Фала тебе, Роксандро девоикйо,
де са дошли троица юнаци,
кога сакаш любе да му будеш?
А девойкя брату одговори: 130
—Фала тебе, Леко капетане,
Марко ли си ти за зет избрало,
дека Марко турска подлизница,
да му шетам ръти по дворове!
Милоша ли за зет избрало, 135
де йе Милош пазарско копиле,
рано са го у яхър нашли!
Релю ли си за зет избрало,
дека га йе орел отранил!
Пѣсеньта е недовършена
Неозначено где (но навѣрно
Трънско) и отъ кого е записана.)
