Марко Кралевичъ и Варадинъ войвода
Рано рани Марко Кралевичин,
рано рани у света неделя,
па уяхна коня Дебеляна,
пущи коня през полйе широко.
Тамън беше до гори зелени, 5
нали кълне коня Дебеляна:
— Бог те било, коня Дебеляно!
Да съм яздил коня Шараяна,
до са да съм си сабля кървавил;
а със тебе, коню Дебеляно, 10
немам среща, нито добра стижа.
Дочула го вила самовила,
дочула го низ гори зелени,
па си дума Марку Кралевиче:
— Не си кълни коня Дебеляна, 15
коню си е яко добра среща.
Я си ойди доле под горица,
под горица на нова чешмица.
Тамо има бугарка девойкя,
руси коси на опако носи. 20
Дочул я е Марко Кралевике,
та си ойде доле под горица,
под горица на нова чешмица.
Па си пита бугарка девойкя:
— Защо носиш коси наопако? 25
Девойкя му пото говоре:
— Фала тебе, непознан юначе,
нели питаш, право да ти кажа,
защо носа коси наопако.
Посилил се Варадин войвода, 30
та не дава свадба да си стане;
ево стае четиресет годин,
та девойки млади остареха,
а ергене бради запущиха.
Он си зимал тешки посвадбини. 35
Наши стари това не слушали,
направйли сватба, не платили.
Бог да бие Варадин войвода,
погубил е моя стара майкя,
погубил е мой стари баща, 40
погубил е мой мили братец,
изробл мой мила снаха.
За то носа коси наопако.
А Марко и потио говоре:
— Фала тебе, гиздава девойко, 45
дека ми сѫ Варадину двори?
— Фала тебе, непознат юначе,
Варадину двори яко лични.
Двори са му од мермер камбне,
а порти — две млади невести. 50
Пущи коня Марко Кралевиче,
та отиде Варадину двори,
па почукна на пребели порти.
Нема никой порти да отвори,
да отвори Марко да улезне. 55
Марко тръгна лека боздугана,
та удари до две бели порти.
Какво ги е мило ударило,
стреде двори порти накарало.
Па си вика Марко, колко може: 60
— Где си, где си, Варадин войводо,
язе сакам младо да се жена,
да ти плата тешка посвадбина.
Като виде Варадин войвода,
като виде Марко те юнака, 65
сокрило се у ладни мазета.
Слезни Марко од кон Дебеляна
потръгна лека боздогана,
па зареди од врата на врата,
сички врати Марко потрошило. 70
Ка отиде на ладни мазета,
с нога ритна, та врата изкърти,
па улови Варадин войвода:
— Ела, ела тебе да те уча,
ка че зимаш тешка посвадбина, 75
че ти давам пари неброено.
Отключи си сабля од ножница,
та погуби Варадин войвода.
Тогай съ се свадби направили,
то са се млади оженили: 80
девойки с бели коси,
а ергене с бели бради.
Тогава се свето зарадува,
зарадува, свето овесели.
(Никола Стефчовъ, с. Горна-баня, 13. III. 1888.)