5
Марко Кралевичъ, братъ му Андреаше и Мара механджийка — I
Майкя Марка по Варош тражила,
не найде го у бели Вароше,
разбрала го у сухи планини,
дека гради девет задужбини:
гъсти гори - нови манастире,
равни друми - студени кладенци,
кални друми - каменни калдърми,
криви реки - кемере мостеве,
вода води от девет планини,
чешми гради по сухи планини,
вода води, вода не доходи.
Па говори Марко стара майкя:
- Хвала тебе, Марко мили синко,
защо градиш девет задужбини,
та се мъчиш по сухи планини:
гъсти гори - нови манастире,
равни друми - студени кладенци,
кални друми - каменни калдърми,
криви реки - кемере мостеве,
вода водиш от десет планини,
чешми градиш по сухи планини,
вода водиш, вода не доходи;
дал ги градиш мене за спомена,
ил ги градиш баще за прощенье,
ил ги градиш тебе за юнашство?
Отговаря Марко добър юнак:
- Леле, мале, леле, мила мале,
ни ги градим тебе за спомена,
ни ги градим баще за прощенье,
ни ги градим мене за юнашство,
нел ги градим Арапки девойки.
Ние бехме тридесе дружина,
отидохме на хладна механа,
па си пихме вино троегодско,
вино пихме и гозби ручахме,
и дружина чаша си пощукна,
пощукна си чаша позлатена.
Кога беше рано отзарана,
ка пойдоха тридесе юнаци,
тезгетаре порти затвориха,
редом реда, редом по юнаци,
редом реда, та си чаша тража,
та си тража чаша позлатена;
редом реда, ред клетва давая,
кой се кълне у брата, у сестра,
кой у сестра, кой у мила майкя,
кой у майкя, кой у мили баща,
всекому си за вяра хванаха,
а я нема у що да се кълнем;
я се кълнем у моята сабля,
и се кълнем у моега Шарка;
мойе Шарко - кучешко месище,
остра сабля - студено желязо!
Тезгетаре вяра не хванаха,
хванаха ме, та ме затвориа,
туриа ме у тежки зандани,
у зандани, у тежки тумруци,
та си лежах три години време,
никой нема код мене да дойде.
Научи се Арапка девойкя,
ката дена код мене доходи,
на зарана пребела погача,
на вечера пребела баница;
я не знаем кога е Великден,
донесе ми комка у кутия,
па ми дума Арапка девойкя:
"На ти, Марко комка да се комкаш
да си знаеш кога е Великден."
Я не знаем кога е Гергьовден,
донесе ми Арапка девойкя,
донесе ми от жълта молитва:
"На ти, Марко, от агне молитва,
да си знаеш кога е Гергьовден."
Па ми дума Арапка девойкя:
"Хвала тебе, Кралевичи Марко,
очеш мене за любе да вземеш,
я лахам от баща ключове,
тебе, Марко, низ зандан че пущим?"
Везела е Арапка девойкя,
везела е от баща ключове,
та окрадна от баща ключове,
та отвори той тежки зандани,
та опущи Марко добър юнак.
Пойде Марко дома да си иде,
с него пойде Арапка девойкя;
Марко пойде през поле широко,
останала Арапка девойкя,
останала, не може да ходи,
па си дума Арапка девойкя:
"Чекай мене, Марко добър юнак,
чекай Марко, и я с тебе д' идем!
Ако нечеш дома да ме водиш,
ти ме води робиня да съм ти;
ако нечеш любе да съм ти,
ти се върни, та си ме погуби!"
А Марко се туку чудом чуди -
да я води робиня да му е,
със него че шега да си бия,
дружина че шега да си бия,
да нема ли бугарка девойкя,
та е везел Арапка девойкя;
да я води за любе да му е,
па че с него шега да си бия.
Он се върна, та си я погуби,
та погуби Арапка девойкя.
Тогай Марко тийо отговаря:
- Леле, мале, леле, стара мале,
затова си задужбини градим;
я ги градим Арапки девойки.
Клета да си, моя стара мале,
ка ме роди, що ми не породи
я ли брача, я ли мила сестра!
Майкя Марко потийо говори:
- Хвала, Марко, хвала, мили синко,
кье те породих, а я ти породих,
породих ти брата Андреяша,
ама дойде Челедин войвода,
занесе го на Латина града.
Проговори Марко добър юнак:
- Клета да си, моя стара мале,
що не кажеш още от отдавна
да си идем, брата да си тражим,
да си тражим брата Андреяша!
Па си справи коня Шаргания,
та облече той дервишки дрехи,
па подкова нозе у подкова,
па си хвана Шарка по себека,
та си ходи от врата на врата,
та си ходи села и градове.
Кога ойде у Латина града,
па питува латински читаци:
- Хвала вие, латински читаци,
дека има вино за жълтица
я да пием и коня да поим?
Говореха латински читаци:
- Хвала тебе, луда дервишино,
тука нема вино за жълтица
тука има младо Андреяше;
оно дава вино за облоги,
ти да пиеш и коня че поиш.
Питуйе ги Марко добър юнак:
- Хвала вие, латински читаци,
дека са си Анреаши двори?
А они му тийо говореха:
- Хвала тебе, луда дервишино,
негови са яко лични двори,
се дворове сребърни подпоре
и дуваре от юначки глави.
Да си идеш насред на Латина,
тамо са си Андреяше двори.
Марко ойде насред на Латина,
па си найде Андреяши двори,
па си чука на пребели порти.
Излезнало Андреяши либе,
Питуйе го Марко добър юнак:
- Хвала тебе, Андреяши либе,
да ми дадеш вино за жълтица,
я да пием и коня че поим.
Отговаря Андреяши либе:
- Хвала тебе, луда дервишино,
тука нема вино за жълтица,
тука има младо Андреяше,
оно дава вино за облоги,
ти да пиеш и коня да поиш.
Отвори му две пребели порти,
увлезна си Марко у дворове,
па си сака вино за жълтица.
Андреяше тийо му говори:
- Хвала тебе, луда дервишино,
да си давам вино за жълтица,
сва би града злато позлатило,
а я давам вино на облоги.
Да правиме той верни облоги,
я че дадем мойе пръвно либе,
ти че дадеш твоя добра коня -
да пиеме две недели дена,
да пиеме, да не задремеме;
кого напред дремка че одреме,
он че даде големи облоги.
Ка седнаха до двама юнаци,
та си пиха вино троегодско,
та си пиле две недели дена,
Андреяше дремка одремало,
леганало е, та си е заспало.
Извика се Андреяши либе:
- Хвала тебе, луда дервишино,
че ме водиш у Прилепа града,
я там имам, бре, Марка девера,
он че мене от тебе да отне.
Тогай дума Марко добър юнак:
- Хвала тебе, Андреяши либе,
я съм Марко от Прилепа града,
та си дойдох, та си брата тражим,
та си тражим брата Андреяше!
Па си окна младо Андреяше:
- Стани, каже, младо Андреяше,
днеска, каже, пресвета неделя,
стани, каже, Бога да молиме,
стури капа, Бога да молиме,
просто да е големи облоги!
Я си справи коня Кютурана,
да идеме на наши дворове,
да си идеш майкя да си видиш,
да си видиш твоя стара майкя.
Послуша го младо Андреяше,
та си справи коня Кютурана,
па си яхна коня Кютурана.
Марко яхна коня Шараяна,
Па пойдоха през тесни сокаци,
по сокаци през Латина града;
разиграха два юначки кони,
та калдърми из темел къртеха,
дуваре са редом попадали,
керемиди у облаци върга.
Па говора латински читаци:
- Хвала вамо, до двама юнаци,
не зорете тука добри кони;
излезнете у суха планина,
та шетайте по суха планина,
та шетайте три недели дена,
кой че напред вода да посака.
Излезнаха до двама юнаци,
излезнаха у суха планина;
шетали са три недели дена,
Андреяше вода ожаднело,
па си дума младо Андреяше:
- Хвала, Марко, леле, мили брате
големи ме жади зажаднеа,
че си бодем коня из под себе,
да си пием конски църни кърви.
А Марко му тийо отговаря:
- Хвала тебе, младо Андреяше,
не боди си коня изпод себе,
да си пиеш конски църни кърви,
нело иди у гора зелена,
тамо има потайна механа,
на махана Мара механджийка,
она дава вино за жълтица,
ти да пиеш и коня да поиш.
Ама тизе от коня не слази,
че е Мара много гяволица,
немой тебе младо да издаде,
да издаде, да си те погуба.
Кога ойде младо Андреяше,
кога ойде у гора зелена,
отдалеч го Мара съгледала,
у механа шестдесе хайдуци,
па им Мара потийо говори:
- Хвала вие, шестдесе хайдуци,
какво лудо през горица иде,
та си яха коня Кютурана,
на глава му безцено камене,
кога дойде у хладна механа,
ега може да го погубите;
мене дайте безцено камене,
що пиете, да си заплатите;
вам нека е коня Кютурана,
ега може да го погубите.
Ка е дошло младо Андреяше,
кога дойде на хладна механа,
па си сака вино за жълтица,
отговаря Мара механджийка:
- Хвала тебе, незнана делийо,
да си давам вино за жълтица,
сва би гора злато позлатила;
а я давам вино за облоги,
да увлезнеш у хладна механа,
пий си вино, колико си сакаш.
Слезнало е младо Андреяше,
слезнало е от доброго коня,
увлезнало у хладна механа.
Сите са му нозе станали,
станали са шестдесе хайдуци
и веднъг му чаша, бре, предали,
предали му това руйно вино
и веднъг му глава отрезали.
Па си седа шестдесе хайдуци,
па си седа, па си вино пия
и глава му на топка играли.
Заспал си е Марко добър юнак,
заспал си е у суха планина;
пиле пищи изпод ясно небо:
- Вдиг се, Марко, да не би се не вдигал,
загина ти у хладни механи!
Кога стана Марко добър юнак,
та уяхна коня Шараяна,
та си ойде у гора зелена,
у горица, у хладна механа,
върза Шарко на малата врата,
па на Шарко потийо говори:
- Варди, Шарко, никой да не бега!
А он търгна сабля сглабовница,
та разточи сабля сглабовница,
та увлезна у хладна механа,
та изсече шестдесе хайдуци.
Бог да бие Мара механджийка,
подврела се Шарко под копито,
та бегала у росно ливадье.
Затражи я Марко добър юнак,
затражи я да си погуби,
па питуйе коня Шараяна:
- Хвала тебе, мой Шарко узобег,
дека ойде Мара механджийка,
дека ойде, не може да я найдем?
А Шарко си на Марко говори:
- Хвала тебе, Марко, мой сайбийо,
она ойде у росно ливадье.
Марко яхна коня Шараяна,
та отлете у росно ливадье,
та си найде Мара механджийка.
Па си търгна сабля сглабовница,
да погуби Мара механджийка,
Мара му се верно примолила:
- Немой мене, Марко да погубиш,
че лекувам младо Андреяше,
че лекувам, Богу че се молим,
че лекувам, че го излекувам!
Лекуваа млада Андреяше,
лекуваа, излекуваа го.
Търгна Марко сабля сглабовница,
та погуби Мара механджийка.
Па пойдоха до двама юнаци,
ойдоха си у Прилепа града,
у Прилепа на Маркови двори.
Кога ги е майкя съгледала,
веднъг се е с душа разставила.
