Марко Кралевина и Янко Косулчанин
Марко пие шербет благо вино.
Не го пие з бракя и з дружина,
ни го пие з бащини достове -
нел го пие с турци еничери.
Били турци итри и опаки -
они пия вино шербетлия,
Марку дава вино отровлия.
Они пия, презрамо разсипват,
Марко юнак се до капка кара.
Малко са го вино опоили,
повече го с маджун омаяли.
Опои се Марко Кральевина,
връла дремка Марко оборила,
та си заспа на свои колена.
Били турци итри и опаки -
връзаа му рукье наопако,
турия му ноге у тумруци,
а на рукье конски букагии,
на шията три ситни синджире,
три синджире, триста ока тежки.
Трепна Марко, та ми са сабуди -
на три пъти синджире прекина.
Глава дига, ноге се не дигат.
Ноге дига, глава се не дига.
А Марко си на турци говори:
- Фала вия, турци еничере,
опущете мене десна ръка,
па ми дайте тая бела книга,
та да пишем това ситно писмо,
да го пратим на моята макя -
вече мама да ми се не нада.
Били турци итри и опаки -
не пущия Марку десна ръка,
нел пущия Марко лева ръка,
па му дали тоя златен дивит
и му дали таа бела книга,
та исписа това ситно писмо.
Писмо пише, на соколе казва:
- Фала тебе, мое соколенце!
Да си носиш това ситно писмо,
да го носиш Янку Косулчанин.
А соколе на Марко говори:
- Я не знаем дека Янко седи.
А Марко си на соколе каже:
- Излети си поди видро небо,
ти че видиш дека Янко седи:
Янкови са двори най-широки,
Янкови са порти най-високи,
Янкови са поли най-шарени.
Излетло се сиво соколенце,
излетело поди видро небе,
та сагледа Янкови дворове,
па си писна що го гласи дръжа.
Дочул го е Янко Косулчанин,
та си Янко на макя продума:
- Фала мале, фала, стара мале!
- Я лезни у ладни яъре,
та заседли коня Дореяна,
заседли я седло сребранлия,
постегни го дванаес копане,
па му тури узда звездалия,
я че малко ручок да поручам.
Негде пищи Марково соколе -
уловен йе Марко добър юнак.
И макя го това послушала -
улезнала у ладни яъре,
заседлила коня Дореяна,
стегнала го дванаес колане,
турила му узда звездалия,
извела го усрет у дворове.
Свило крила сиво соколенце,
падна Янку на десно колено -
пущи писмо Янку десна ръка.
Прочета го Янко Косулчанин -
писмо чети, дробни слъзи рони,
я макя му тио проговори:
- Фала, Янко, фала, мили сине!
Много са ти писма доодили,
ни на едно слъзи не си ронил.
Та какво е, синко, това писмо,
та го четиш и си слъзи рониш?
А Янко си на макя продума:
- Дай, ми, мале, сабя мегданлия!
Ка се качим, тогай че ти кажем.
Па си стегна коня Дореяна,
окачи се на кон Дореяна.
Додаде му сабя мегданлия,
па излезе на широко полье,
та сагледа турци еничере,
сагледа ги до тънка топола.
Прикарали Марко да го весат.
Провикна се Янко отдалеко:
- Дура, дура, турци еничере,
дура, дура, и я да пристигнем,
и я имам Марко да си съдим.
Дочуа го турци еничере,
дочу а го и го почекаа.
Па си стигна Янко Косулчанин,
та па си им тио проговори:
- Фала вазе, турци еничере!
Какво ли е, какво ли че стане -
ясно беше, тевен облак иде,
низ облако ясни кръви капа.
Загледаа турци еничере,
загледаа отде облак иде.
Янко тръгна сабя мегданлия,
леком махна, два пъти повтори -
ка погледна - зад него, пред него
упаднали турци еничере,
сал останал Марко Кральевина.
Он удари Марко два шамаре,
та е заспал Марко Кральевина,
та е поспал тамън три саати,
па се Марко от спанье сабуди,
а Янко му тио проговори:
- Фала Марко, фала Кральевино,
да те учим - кога вино пиеш,
та нема ли с кого да го пиеш?
Нема ли си бракя и дружина,
нема ли си бащини достове,
нел да пиеш с турци еничере?!
