Марко, Ангелина и Ойрадин делия
Пойде Марко у шури на госке
и поведе тенка Ангелина.
Ка минали през поле широко,
настанали у гора зелена,
Маркоте го дремка одремило.
Дума дума Марко добър юнак:
- Таком Бога, тенка Янгелино,
таком Бога, тенка, гласовита,
я ми викни, моме, та ми запей,
та на мене дремка да ми мине,
тежка дремка, моме, от очите,
лека мара, моме, от сърцето!
Дума дума тенка Ангелина:
- Леле, Марко, леле, първо либе,
я не смеем тука да ти викнем,
тука оди Ойрадин делия -
кога бейме на млади години
сакаме се, па се не земахме.
Он ми гласи отдалек познава,
па че дойде тебе да погуби,
а мене че любе да залюби.
- Не бой ми се, тенка Янгелино,
не бой ми се, тенка, гласовита,
дор ми стоят ръце до рамене
дор ми стоят нозе до колена,
нема нищо лошо да се случи!
Па викнала тенка Ангелина,
па викнала песен запояла.
Заечала сва гора зелена,
бистра се е вода размътила,
а па мътна, леле, избистрила,
сви са пилци по гора млъкнали.
Дочул я е Ойрадин делия,
дума дума на триста татари:
- Пийте, яжте, сговорна дружино,
пийте, яжте и бърже станете,
та да идем на друм на раздруме,
та да идем на пат на разпатье,
там че мине Марко добър юнак
и със него либе Янгелина!
Па ойдоя на пат на разпатье -
ете иде Марко добър юнак
и със него тенка Янгелина.
Та се сбия с Ойрадин войвода,
а що беше Марко добър юнак,
погубил му сва цела дружина.
Та остана Ойрадин делия
и остана Марко добър юнак,
та се бия летен ден до пладне.
Поломия саби и ножове,
потрошия пушки и пищове,
па не може един да надвие.
Дума дума Марко добър юнак:
- Фала тебе, тенка Янгелино,
я, разреви земя до колене,
па си найди от сабля отрошлек,
та у боди я него, я мене,
та да можем да си отпочинем!
Дума дума Ойрадин войвода:
- Фала тебе, тенка Янгелино,
Маркова си - се у свила одиш,
моя да си у злато че бидеш!
Я убоди Маркоте юнака,
па я тебе за либе че земем!
Полага се тенка Янгелина,
полага се, Бог да я убие,
пресегна се, леле, та ми найде,
та ми найде от сабля отрошлек.
Наведе се Марко да убоде,
но не можа него да убоде,
разсече му сал левата вежда.
Разлюти се Марко добър юнак,
та удари Ойрадин войвода,
девет педи у земя накара.
Уплаши се тенка Янгелина,
та побегна през равното поле,
а Марко си по нея говори:
- Стой, почекай, тенка Ангелино,
стой, почекай, тенка, гласовита!
Че отидеме у шури на гости,
тебе бракя, моме, мене шури,
тебе снахи, а мене шурнаи!
А она ми през поле се бега,
па ка ойде дома на дворове,
па ка ойде Марко я настигна.
Па повика своя мили дедо:
- Леле, дедо, леле, мили дедо,
не се найде юнак над юнаци,
та на мене белег да остави,
белег ми е от твоята щерка!
Та ми стана Марковия дедо,
та повика свои девет сина,
да донесат восок и катрани.
Та си фана своя мила щерка,
намаза я сос катран и восок,
запали я на равни дворове.
