Мария оженва се за цар Андона, а пътем бива убита от кошута



МАРИА ОЖЕНВА СЕ ЗА ЦАР АНДОНА,
А ПЪТЕМ БИВА УБИТА ОТ КОШУТА

Прочула се йе Мариа:
ногу убава Мариа,
убава, па и разумна.
Засакали са Мариа
от девет добри домове;
засака си а цар Андон.
Баща й дава, не дава,
макя й ич а не дава.
А Мариа им говори;
- Стара мале, защо ме не даваш?
Стара йе макя до време,
стар ми йе баща до време!
Я чекай, майко, да преспа,
какав кем сан да соним.
Легна си Мариа да преспи.
Мариа си сан санувала,
па на макя си говори:
- Мале ле, стара майчице!
Какав сам сан санувала:
темен ме облак нападна,
ситен ми даждец завали;
Даль йе на добро, иль на зло?
Макя Марии говори:
- Щерко Марио, Марио!
Темен са облак сватове,
ситен ми дажд дребни слъдзи!
Туку си това издума,
отвориа се портите.
Излезна Мариа на двори:
пуни дворове сватове
и цар Андон со сватове.
А Мариа се справи,
флезна си Мариа в одаи,
па на макя си говори:
- Мале ле, стара майчице!
Пуни са двори сватове
и сос сватове цар Андон!
Макя Марии говори:
- Чедо Марио, Марио!
Излезни, сресни сватове,
сресни и цар Андона!
Марна макя послуша,
излезна Мара на двори,
та си сресна цар Андона
с негови китени сватове.
Андон й тихом говори:
- Мори Марио убава!
Влезни си, Маро, в одаи,
та се премьеньи убаво,
се у венчална премьена:
ке да те водим у църкви!
Мариа Андона послуша,
флезна си Мара в одаи,
та се убаво премьеньи,
се у венчалска премьеня.
Па си вземаа Мариа,
отведоа я у църкви;
венчаа си я Мариа
за цара, за Андона.
Та си пойдоа по пато.
Минаа гора зелена,
минаа води студени;
излезна пуста кошута,
та си засака Мариа.
Китени сватове говорат:
- Не даваме си Мариа.
Кошута вика, що може;
- Язе си сакам Мариа.
Надви на сите сватове:
хвърлила пушка с куршуми,
удари Мара у сърце!
Мариа викна, що може:
- Молим ви се, сватове!
Водете ме у цар Андона,
у негов сарай да умрем!
И Мария отведоа
у Андонови дворове.
Флезнали си у дворове,
Мария у двор издахна.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце уреди

Извор уреди

Самоков.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.65-66