Крали Марко и църна арапина - 1
Марко одил по Скопье широко.
Да обиде цръкви манастири,
дали стоят сички наредени,
а над Скопье кули сърчалии.
Тамо седе млада Марковица, 5
диван стое, чорапи си плете.
От среща идат магли и прайове.
То е било ала-алетина,
алетина, църна арапина.
Па говори млада Марковица:
- Леле Боже, Марко ми го нема!
Що е то'а от срекя що иде?
Още она дума не издума,
силно са се порти зачукале,
пристигнал е църна арапина
изплаши се млада Марковица,
от стра'ове треска е разтресе,
изпусна си игла и чорапи.
Изговаря ала-алетина,
проговаря църна арапина:
- Тука ли си, Марко, я искочи
сили юнашки да опитаме?
Отговаря млада Марковица:
- Бегай от тук, църна арапина,
марко ту'а во куки го нема,
ако дойде глава ке ти земе!
Разлюти се ала-алетина,
расърди се църна арапина,
па си строши порти сьрчалии
грабил си е млада Марковица,
качил си я на коня пред него,
занесал я през тиквешко поле.
А що беше Вела самовила,
тя е марковата посестрима,
абер пракя на Марко во поле:
- Дек си, Марко, мой добар побратим,
побръзай ми назад да се върнеш,
арап грабе твойто пръво либе,
занесе го по рамни друмове.
Бръзо абер на Марко пристигнал,
бръзо ми се Марко назад върнал
и посретнал църна арапина,
посретнал го во тиквешчо поле.
На срекя излезна Марко юнак,
па дума на ала-алетина,
па дума на църна арапина,
- Стой на место, църно арапино,
не стигат ли арапски невести?
Не стигат ли масърски девойки?
Тук си дошел во Прилепа града,
та да грабеш млада Марковица!
Отговаря църна арапина:
- Стой на нишан, Марко каурине,
да си опитаме страшни сили,
да видеме кой е по-юнак!
Застанал е Марко на нишано,
замери го църна арапина,
замери го с тежка боздугана.
Я що беше марковото конче,
конче легна, боздуган надмина.
Па говоре църна арапина:
- Стой бе, Марко, йощ еднаж да хвърлям,
защо то'а на измама беше!
Изговори Марко добар юнак:
- Дръж се, арап, дръж се, църно куче,
да ме видеш кой е Марко юнак,
що се славе по земя широка!
Леле Боже, силен бой се почна!
Конье пищат по тиквешко поле,
сабли звънчат, боздугани лупат.
Борба трае три дни и три нокя:
застанала ясна месечина,
застанале тия ясни звезди,
за да видат борба невидена,
що не била никогаш на свето.
Па говоре Марко добар юнак:
- Слизай, арап, слизай, църно куче,
да се борем борба пеливанска!
Слезнале са двама да се борат,
в една страна юнаци се борат,
а на друга коньето се борат;
добри Шарко в земя до копита,
а арапски в земя до колена.
Арапския бела пеня пуща,
марков Шарко огин ми изпуща.
Я що беше църна арапина,
пропаднал е в земя до колена,
добар юнак в земя до пояса.
Борба трае, Марко сили губе.
Провикна се Марко добар юнак:
- Дек си мила, Вела самовила,
дек си моя, мила посестрима,
дек си, скоро помок да ми дадеш,
защо язе сили си загуби'!
Зададе се Вела самовила,
сос бела промена посестрима,
па говоре Марку добар юнак:
- Чуеш, Марко, слушай, добар юнак,
и това ли сакаш да те учам?
Я си бръкни во русите коси,
та извади ножче потайниче,
разпори му тая мръсна троба;
тамо има девет люти змии,
осум спият, сал една е будна,
па им здроби главите на сички,
па тогава арапин ке падне!
Па извади Марко свое ножче,
та разпори троба на арапин,
утепа си девет люти змии,
змии утепа, арапино падна.
Па отреза арапската глава,
па е Марко юнак над юнака,
он погуби тая страшна сила,
страшна сила, църна арапина.
Огреяло сънцето засмено,
запоя'а орачи по ниви,
засвири'а овчари с кавали,
запоя'а моми и невести.
Сички са си во радост гулема;
нема вече църна арапина,
нема вече това мръсно куче!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
