Крали Марко изгубва силата си - 2

* * *


Крали Марко изгубва силата си - 2

Църкви гради Вълкашин у Скопе,
та я гради до седем години.
Согради я краля, изписа я,
па се краля на врати изписа.
А па Марко вижда и завижда,
та от лево и той се изписа.
Поканиа села и градове,
надойдоа банове, войводи,
патриарси и стари владики
и попове и стари егумене,
и попове и малки гячета.
Надойдоа сички ристияни,
осветиа таа нова църква.
Пили, яли три дни и три нощи,
па ка са се малко понапили,
секи себе с юнакство се фали,
а па Марко и той е започел:
- Бога вамо, банове войводи
и кралеве и млади юнаци,
я ви вазе сички назминавам,
надминавам татко Вълкашина,
и земята, ако дръжка има,
я би й нея с рака подигнал,
би я дигнал, би я преобърнал!
Разлюти се крала Вълкашина,
зема копе, та Маркоте погна.
Марко бега, Вълкашин го гони,
та три пати църква заобиколи.
Право бега Марко добър юнак,
право бега църкви да се скрие.
След по него Вълкашин зафърли,
фарли копе у врати удари.
Фала Боже за чудо големо,
и от врати топла кръв затече.
Излезнал е свети Арахангел,
Вълкашину потихом говори:
- Вълкашине, луд ли полудеваш,
та си гониш своя мила рожба?
Зер не видиш, кралю Вълкашине,
че е Марко по юнак от тебе!
А побегна, та ти чест направи,
Вълкашине, ти чест не познаваш,
Вълкашине, ти грех не познаваш!
Скоро тизе кралство че изгубиш
и църква че пуста да остане,
че сорина кули и темели
девет-десет пояси по тебе.
Па си пойде Марко по друмове,
в патя найде старец белобради,
че се мачи сос тежка торбичка,
че не може торба да заметне.
Посегнал е Марко сос копето
да подигне таа тежка торба.
До колена коньо е потънал.,
а торбата от земи не мърда,
слезнал Марко от добрата коня,
дигна с ръце Марко тежка торба,
пак си торба от место не мърда!
откъсна се о сърце юнакство.
Проговори старец белобради:
- Бога тебе, мой посинче Марко,
що се тизе на народ похвали
и земята, ако дръжка има,
би я нея с рака подигнало,
би я дигнал, би я преобърнал.
В тая, Марко, тежичка торбичка
я съм турил таа църна земня.
Га посегна, Марко, сос копето
да подигнеш таа тежка торба,
ти загуби половин юнакство.
Га си слезе от добрата коня,
да подигнеш таа тежка торба,
юнакство се от сърце откъсна.
Леле, Марко, леле халетино,
що не можеш с юнакство надвиеш
да надвише с хитростн и измама!


Извор

Ярлово, Самоковско (СбНУ 53, № 200).