Ильван и Ильвана

Ильван ми бел град градеше
Ильвана кола даваше;
на той ден, шчо го догради
ферман му дойде от царо,
от царо и от везиро -
на силна войска да йоди,
баш байрактаро да биди,
цървеньо байрак да носи!
Като дочула Ильвана,
цикна Ильвана да плачи,
излези-влези в кераля,
кърши си белите рънци,
рони си бурма пръстени.
Ильван Ильвана тешеше:
- Мълчи, не плачи, Ильвано;
яз ако ода па греда!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце уреди

Извор уреди

Бобища, Костурско - Гърция; лазарска.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.96