Дели Магдалена и Марко

* * *


Дели Магдалена и Марко

Дели Магдо, дели Магделено!
Проси Марко дели Магделена,
он я проси, она се поноси.
Па ю прати Марко огледало,
огледало, Марко, за илядо.
Он го прати, она шега бие,
шега бие, зад врата го хвърля.
И ю прати Марко росна китка,
он ю прати, она шега бие,
шега бие, зад врата я хвърля.
И ю прати пръстен бурмаллия,
он го прати, она шега бие,
шега бие, зад врата го хвърля.
Па си Мари па вера не вата.
Кога било у света неделя
каньи Марко сто лепи сватове,
па си ойде Магдени на двори.
Согледа ги дели Магделена,
согледа ги от високи чардак,
де си иде Марко са сватове,
па на макя потио говори:
- Леле мале, леле мила мале!
Ете иде Марко со сватове.
Я че легнем, мале, да преумрем,
ти ме покри с това бело платно,
запали ми свещи да ми гора,
по двор оди, та ме жално плачи!
А макя ю потио говори:
- Леле щерко, дели Магдалено!
Ете иде Марко со сватове!
Кой че сресне китени сватове,
кой че куму ръка да целива,
кой ли куму, кой ли на старойкя,
кой Маркоти коня да прихване?
Слушала а Магдалена макя.
Преумрела дели Магделеиа,
покрила а нойна стара макя,
покрила а с това бело платно,
запали у свещи, да у гора.
Па си ойде макя на дворове,
та Магдена жално, тажно плачи:
- Леле щерко, дели Магделено!
Ете дойде Марко со сватове!
Кой че сресне китени сватове,
кой че куму ръка да целива,
кой ли куму, кой ли на старойкя,
кой Маркоти коня че прихване?
Погледа а Марко добър юнак,
та на кума потио говори:
- Прости, куме, прости, господине,
и ми прати два млада девера,
да си ойда у гора зелена,
да донеса вода леденица,
да сипиме Магди у пазуа:
ега би се Магда собудила,
собудила Магда, соживила!
Та му прости кумо, благосови
и му пущи два млада девера,
та ойдоа у гора зелена,
донесоа вода леденица,
та сипаа Магди у пазуа.
Баре Магда ни с нога, ни с ръка,
баре Магда ни абара нема.
Проговори Марко вреден юнак:
- Я ми прости, куме, благосови
и ми пущи два млада девера,
да си оидем у гора зелена,
да хванеме змиа треоглава,
да туриме Магди у пауза:
ега би се Магда собудила,
собудила Магда, соживила!
Та му прости кумо, благосови
и му пущи два млада девера.
Ойдоа си у гора зелена,
та хванаа змиа треоглава,
па тури а Магди у пазуа.
Баре Магда ни с нога, ни с ръка,
баре Магда ни абара нема
Проговори Марко вреден юнак:
- Я ми прости, куме, благосови,
да си бъркнем Магди у пазуа.
ега би се Магда собудила,
собудила Магда, соживила!
И му прости кумо, благосови,
та си бъркна Магди у пазуа.
Баре Магда ни с нога, ни с ръка,
баре Магда ни абара нема.
Ойдоа си китени сватове
и си ойде Марко со сватове.
Останала дели Магделена.
Макя си я лепо попрашуе:
- Леле щерко, дели Магделено!
Како трая вода леденица,
какво трая змиа треоглава,
какво трая Маркоте десна ръка?
Магделена потио говори:
- Леле мале, леле мила мале!
Лесно траях вода леденица,
лесно траях змиа треоглава;
кога бъркна Марко с десна ръка,
за малу се, мале, не насмеях!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.240-242