Девойко, мари, девойко

* * *


* * *

- Девойко, мари девойко,
яз вечер ке да ти дойда!
- Яко ми дойдеш, яла ми,
порти, врати, отворени,
ключовете, извадени!
Стана лудо, та отиде,
найде порти затворени
Застойна лудо да се чуди,
да се чуди, да се уми!
Тръйна нож, да се юбоди!
Перницата му тговори:
- Ш й то, лудо, де ке чиниш?
Я я мома връз гърдйнта,
дека леже, дека спийе!
Се свърлило лудо връз гърдинта,
найдело мома, дека леже,
дека леже, дека спийе.
По му й мило да я разбуди,
По му й мило да я стави,
я прегърна, я цълува.
Тога мома се досело:
- Шо й то, лудо, де ке чиниш?
Ке ме пикаса майка ми,
и мойто старо татко!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Киречкьой, Солунско - Гърция; лазарска.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.