Гола Дервишина, Марко и Новак
Койня кови Гола Дервишина,
койна кова, сам нога си държи,
плочи клава све карагрошови,
клинци реди све желти желтици,
седло клава ашик седло:
ем му клава два люти смокови,
дзинги му клава, дзинги от злато,
подпраг му клава две люти змии.
Я де греди Марко от Прилепа.
- Помоз богу, Гола Дервишина!
- Дал ти бог добро, Марко от Прилепа!
- Ой ти, Гола, Гола Дервишина!
Шчо койня ковиш, сам нога си държиш,
плочи клаваш све карагрошови,
клинци редиш све желти желтици,
седло клаваш ашик седло:
ем му клаваш два люти смокови,
дзинги му клаваш, дзинги от злато,
подпраг му клаваш две люти змии?
Дека мислиш да си одиш?
- Ой ти, Марко, Марко от Прилепа!
Ке отида пътишча, друмишча,
ке 'и фата пътишча, друмишча:
тамо ке мине китена невеста,
ке йе взема китена невеста.
Отговори Марко от Прилепа:
- Ой ти, Гола, Гола Дервишина,
ой ти верна, верна побратима!
Тамо ми йе коджа Новак,
коджа Новак, стари нунко.
Той глава дава, невеста не дава!
Море как си вяна Гола Дервишина,
Гола Дервишина бърза си койна,
как се тури по пътишча,
по пътишча, по друмишча,
прайове скокае, на небе одея.
Как отиде по бели друмишча,
му 'и фати пътишчата,
пътишчата, друмишчата.
Я де греди китена невеста
со гръмеви и со тътневи.
Ка ми дойде на бели друмишча,
де си гледа фатени пътишча,
отговори коджа Новак,
коджа Новак, стари нунко:
- Ой ти, Гола, Гола Дервишина,
ой ти, верна, верна побратима!
Я пушчи ми пътишчата,
пътишчата, друмишчата,
да помини 'китена невеста.
Отговори Гола Дервишина:
- Ой ти, Новак, коджа Новак!
Не ти пушчам пътишчата,
лътишчата, друмишчата:
ке ти взема китена невеста.
Отговори коджа Новак,
коджа Новак, стари нунко:
- Ой ти, Гола, Гола Дервишина,
ой ти, верна, вериа побратима!
Я хвърли йе тежка боздугана,
да йе видим дека ки фати.
Как йе хвърли Гола Дервишина,
Гола Дервишипа тежка боздугана,
йе пречека коджа Новак,
йе пречека на зенгиа.
Де му вели коджа Новак,
коджа Новак, стари нунко:
- Ой ти, Гола, Гола Дервишина!
Я гледай йе тежка боздугана,
да йе видиш дека ки фатиш!
Как йе хвърли коджа Новак,
коджа Новак тежка боздугана,
как йе удри Гола Дервишина,
трй-девет съжни йе закопа.
Как удрие свирци и тъпани,
дури гора се тресаше,
дури поле се лишаше.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
