Гине Латинино краде Марковата жена — II
Зажени се Гине Арватино,
та затражи прилика за него.
Та йе одил три години време,
отишъл йе деведесе града,
па не може прилика да найде. 5
Повърна се Гине Арватино,
та си дойде на негови двори.
Питува го нему стара майкя:
— Ей ти, синко, Гине Арватино,
еве одиш три години време, 10
па не можеш мома да намериш,
да си найдеш прилика за тебе.
Аку не мош мома да намериш,
яли мома, яли па довица,
яли негде млада мъжатица. 15
Одговара Гине Арватино:
— Леле мале, леле стара мале,
еве одим три години време,
та обидох деведесе града,
па не можех прилика да найдем, 20
да си найдем за мене прилика,
нито мома, нито па довица,
нито негде млада мъжатица.
Ка проминах из Прилепа града,
там видех на шареиа чешма, 25
дето беше Марковица млада,
Марковица Елена невеста.
Те тая йе прилика за мене,
че йе бела, мале, и цървена,
очите и две църни череши, 30
веждите и морски пиявици.
Кажи, мале, какво да я земем?
Одговара нему стара майкя:
— фала синко, Гине Арватине,
оттам, синко, мирно да си седиш, 35
че не мбже нея да я збмеш,
може тамо и ти да погинеш.
Не че земеш млада Марковица,
че Марко йе по-юнйк от тебе.
3’гяволщина, синко, да я лъжеш, 40
па йе Марко по-гявол от тебе,
не че може нея да земеш.
Не слуша я Гине Арватино.
Ка си яхна коня вирогона,
утишъл йе у Прилепа града, 45
почукнал йе Марку бели порти,
излезнала млада Марковица:
— Бог помага, млада Марковице!
Тука ли йе Марко Кралевичи?
Че го каним кума да ми бъде, 50
защо съм се младо заженило.
И она се надзат повърнала,
на Марко йе това преказала:
— Фала тебе, Марко Кралевичи,
чука юнак от незнана земя, 55
та йе дошъл кума да те кани.
И Марко йи тогай одговара:
— Фала тебе, Елено невесто,
я го окни тука нека дойди.
Окнала го млада Марковица, 60
Изкачи се Гине Арватино,
изкачи се на високи чардак,
па на Марко тогай одговара:
— Фала тебе, Марко Кралевичи,
язе съм се младо заженило, 65
та па немам ни брайкя, ни сестра,
ни па имам старого татко,
па нема кой кума да ми кани.
Казува ми моя стара майкя,
че ти си кум од стариня бил, 70
та съм дошъл, Марко, да те каним,
и със мене заедно д’йидеме.
Одговара Марко Кралевичи:
— Фала тебе, Елено невесто,
премени се, моме, накити се, 75
че да идеш премлада кумица.
Одговара Гине Арватино:
— Фала тебе, Марко Кралевичи,
у нас неска пусти адет ка е,
кум не иде с премлада кумица, 80
къло самси тизека че д'йидеш.
И Марко се лепо зарадува,
да не бере женските ядове.
Постегна си коня Шаргалия,
и закачи сабля демиския. 85
Одговара Гине Арватино:
— Фала куме, Марко Кралевичи,
у нас неска пусти адет ка е,
кум ко иде пусат да не носи —
остави си сабля димиския. 90
И Марко си сабля оставило.
Отишли са з Гине Арватино,
отишли са у Арвата града.
Събрали се Арватски кметове,
наседали у лепи трапези, 95
и Марко йе у трапеза седнал.
Одговара Гине Арватино:
— Фала куме, Марко Кралевичи,
у нас неска пусти адет ка е
да си дадеш Шарко добра коня. 100
Ти че седиш у лепи трапези,
а нийе че д’йиме за девойкя,
та она че твоя кон да язди,
че у нас йе неска така адет.
Не сети се Марко Кралевичи, 105
че защо йе превърла измама,
нж му даде коня Шаргалия.
Он остана у лепи трапези,
вино пия с Арватски юнаци.
Ка отиде Гине Арватино, 110
ка отиде у Прилепа града,
па извади лека боздугана,
та почука Марку бели порти:
— Я излезни, Марковице млада,
я излезни, Елено невесто! 115
Излезнала Марковица млада.
Одговара Гине Арватино:
— Фала тебе, Марковице млада.
премени се, моме, накити се,
че да идеш премлада кумица, 120
нали било грозно у трапбзи
кум да седи без млада кумица.
Наседаа арватски кметове,
наседаа у лепи трапези,
и се при них арватски кметици. 125
Самси Марко седи у трапези,
сите му се редом подсмеяа,
защо нема премлада кумица.
Та ме прати и тизе да идеш.
И она си свекърва питува: 130
— Леле мале, леле стара мале,
да не бъде превърла измама?
Одговара нойната свекърва:
- Фала снао, Елено невесто,
какво снао че да йе измама? 135
Еве стая Марко Кралевичи,
еве стая деведесе годин,
какво язди Шарко добра коня,
он никому коню не е дало,
а сега си коня допратло. 140
Той да било превърла измама,
Марко нече коня да си даде.
Слушала я Елена невеста,
веднъг се е лепо пременила,
па е пошла до широки порти, 145
па тогай се Елена досети.
Па тогай се надзат повърнала,
па си пита, бре, стара свекърва:
— Леле мале, леле стара мале,
страх ме, мале, че да е измама. 150
Свекърва йи тогай казуваше:
— Фала снао, Елено невесто,
я си земи сабля зглабовница,
та я тури у десна пазува
Аку бъде нещо на измама, 155
ти на Марко сабля да додадеш.
Слушала я Елена невеста,
везела йе сабля зглабовница,
та я тури у десна пазува,
па пойдаа з Гина Арватина. 160
Одведе я у Арвата града,
излъгал йе млада Марковица,
станала йе премлада невеста,
прикрили са Елена невеста,
покрили я с зелена коприня, 165
увели я у лепи трапези.
Ка улезни Елена невеста,
запеяли арватски кметове:
—Чуйте стари, приказуйте млади,
самси Марко либе че си венча! 170
А Марко се па това не сеща,
па питува арватски кметове:
— Каква песен мене ми пеете?
А они си на Марка казуя:
— У нас неска пусти адет тъй е. 175
Па привели млада Марковица,
на Марко те ръка да цалива.
Щото беше Елена невеста,
настъпи го на десната нога,
и то прийде Марко да здравува, 180
ухапа го з десни а образ,
ега би се Марко досетило.
А Марко се тогай не сеща,
па питуе арватски кметове;
— Фала вийе, арватски кметове, 185
като прийде гиздава девойкя,
като прийде ръка да цалива,
настъпи ме на десната нога,
ухапа ме за десниа образ.
Одговара арватски кметове: 190
— Фала тебе, Марко Кралевичи,
у нас неска това адет има.
И тогай са Марко излъгали.
Прецалива млада Марковица,
на сите йе ръка цаливала, 195
тогай дойде среща спроти Марко,
тогай дойде, та му се преклони
и си фърли коприня од глава
и му даде сабля демиския.
Ка я везе Марко Кралевичи, 200
тогай виде, защо е измама.
Ка си виде нему пръвно либе,
тогай стана Марко низ трапеза,
на арвате тогай казуваше:
— Фала вийе, арватски кметове, 205
що би закон, се я ви испълних,
адет що би, я се ви слушах.
Са гледайте па язека неска,
па я неска каков адет имам.
Ка завърте сабля демиския, 210
та погуби арватски кметове,
та фана Гине Арватино,
па на Гине тогай казуваше:
— Фала тебе, Гине Арватине,
я съм дошъл кума да ти бъдем, 215
сведи глава да те венчам,
да познаеш, Марко ка че лъжеш.
Тогай махна Марко Крйлевичи,
отсече му нему руса глава
и оплени нему равни двори, 220
па си забра млада Марковица,
ойдоа си у Прилепа града.
(Вуче Ангелковъ, с. Върбница, 17. I. 1888.)
