Гине Латинино краде Марковата жена — I
Събраа се седъмдесе души,
седъмдесе души арванате,
събраа се под Арванат града.
Тръгнали са той чесни трапези,
5та си пйя това добро вино, 5
па думая Арвате юнаци:
Кой се може юнак да се найме
да излъже Марко добър юнак,
да излъже код нас да си дойде?
Никой нема юнак да се найме 10
да излъже Марко добър юнак,
да излиже код них да си бйде.
Наела се Гина Латинина,
наела се Марко да излъже.
Научи я влашка скумандрия, 15
как да лъже Марко те юнака,
как да лъже, как да го излъже.
Па си стана Гина Латинина,
уяхна си коня вирогона,
па си ойде на Прилепа града, 20
па си чука на Маркови порти. 20
Излезнала млада Марковица,
та видела Гне Латинина.
Говори ю Гине Латинина:
— Фала тебе, млада Марковице, 25
тува ли йе Марко добър юнак?
Са се женим, сега че го каним,
че го каним кума да ми бъде.
Повърна се млада Марковица,
повърна се та на Марко каза: 30
— Фала тебе, Марко добър юнак,
дошел си йе незнана делия,
та те кани кума да си бъдеш.
А Марко ю потио говори:
— Фала тебе, мое пръвно либе, 35
я го окни код мене да дойде,
да си дойде язе да го питам.
Окнала йе Гина Латинина.
Качил се е на високи чардак,
качил се е Гина Латинина, 40
качйл се е при Марка юнака.
Проговори Гина Латинина:
— Бог помага, Марко добър юнак!
— Дал Бог добро, незнана делийо!
Отговара Гина Латинина: 45
— Фала тебе, Марко добър юнак,
да я не съм незнана делия.
Не знаеш ли мене, не познаваш?
Чинил съм ти измет три години,
та мене ли, Марко, не познаваш? 50
Са се женим, кума че те каним.
Марко се е младо зарадовал,
па говори Марко добър юнак:
— фала тебе, мое пръвно либе,
я омеси той бела погача, 55
наточи ми той препек ракия,
премени се, любнице Петкано,
и ти с мене кумца че идеш.
Отговара Гина Латинина:
— Нема адет, Марко добър юнак, 60
нема адет кум с кумица д’йиде:
Па си пойде Марко добър юнак,
остани си Марковото либе.
Отиде си Марко добър юнак.
отиде си под Арванит града. 65
Среснаа го Арвати юнаци,
сите му на нодзе станали,
сите му ръка цаливали:
— Добре дойде, куме е честити!
Па говори Марко добър юнак: 70
— Айде д’ийме за гиздава мома,
да идеме, да я доведеме.
Па говори Гина Латинина:
— Фала тебе, куме е честити,
порекла се гиздава девойкя. 75
Чула си йе и разбрала си йе,
дека нечеш кума да си бъдеш,
порекла се, та нече да дойде.
Да пратйш твоя добра коня,
добра коня, коня Шараяна, 80
и да пратйш твоя остра сабля,
да идеме на момини двори,
да си види гиздава девойкя,
да си види коня Шараяна,
и да види твоя остра сабля, 85
да си види, та она да дойде.
Марко даде коня Шараяна
и си даде сабля, демиския.
И си везе Марковата сабля,
па си яхна Гина Латинина, 90
па си яхна коня Шараяна,
па си ойде на Прилепа града,
на Прилепа на Маркови двори
Та па дума Гина Латинина:
— Фала тебе, млада Мирковице, 95
нече Марко без тебе да венча,
та ме прати и тебе да водим.
Да облечеш дреи Велигденски,
да облечеш тия златни дреи,
да идеме на мои дворове, 100
и ти д’ийдеш, кумица да бъдеш.
Проговори млада Мирковица:
— Фала тебе, моя стара мале,
како дума Гина Латинина,
мене сака кумица да идем. 105
Марко се е младо излъгало,
да Марко йе на измама паднал.
Проговори нойна мила майкя:
— Фала тебе, млада Марковице,
Марко не е никога излъган, 110
та еа ли че Марко да излъжа?
Премени се, та айде да идеш.
И она си свекърва послуша,
та облече тиа златни дреи,
па си пойде зЃина Латинина, 115
та отиде под Арванат града.
Заведе я у чесни трапези,
та па са я невеста правили.
Марко седи у чесни трапези
и они му либе, бре, привели 120
на Марко те ръка да цалива.
Ка е пришла млада Марковица
на Марко те ръка да цалива,
ръка цуне, на нога го гази,
здравува го, на уо му шапче. 125
Па се Марко младо не досеща
па говори Марко добър юнак:
— Фала вамо, китени сватове,
фала тебе, Гине Латинине,
да каква йе, бре, тая невеста? 130
Ръка цуне, на нога ме гази,
здравуе ме, на уо ми шъпче.
Проговори Гина Латинина:
— Фала тебе, куме е честити,
таков я йе у нас пусти адет. 135
Па пойдоа църкви на венчанйе,
Марко яхна коня Шараяна,
па пойдоа у църкви да ида,
А Шарко си на Марко говори:
—Бог те било,Марко добър юнак, 140
къде пойде църкви на венчанйе,
да си венчаш свойе пръвно либе.
Тизе, Марко, либе не познаваш.
Тогай Марко дума продумало:
— фала вие, Арвате юнаци, 145
фала тебе, Гине Латинине,
върнете се у часни трапези,
още има да си поседиме,
да седиме вино да пиеме,
па ч’йидеме църкви на венчанйе. 150
Върнали се у чесни трапези.
Па си дума Марко добър юнак:
— Фала тебе, Гино Латинино,
я ми дайте сабля да забрамчим,
да забрамчим моя остра сабля, 155
па тогай чем у църкви да идем.
Дали са му нему остра сабля.
Кога везе Марко остра сабля,
веднъг Марко на нодзе станало,
та погуби седъмдесе души, 160
седъмдесе души Арванате,
и жив фана Гина Латинина,
жив го фана, та го живо дере,
хем го дере, хем му дума дума:
— Бог те било Гино Латинино, 165
да ти ли се, бре, юнак намери,
ти ли с мене шега че си бийеш?
Жив си одра Гина Латинина,
па му кожа сас слама нагнете.
Па си забра свойе пръвно либе, 170
ойдоа си на свои дворове.
(Жоте Илковъ, с. Суходолъ, 24. XII. 1887.)
