Болен Новак, майка му, Новачица и любовникот й Марко
Ей, Новаче! Новак юнак
болен леже три години.
- Покарай си, мили сину,
покарай си невестата,
невестата Ангелина,
да н' се често променува,
по дваж, по триж в неделята,
с невестинско чисто рухо,
Ангелина, Магделина
да н' отива на чешмата
да налива студна вода.
Он й веле, ем говоре:
- Варай, мале, стара мале!
Ним га, майко, къскандисай
невестата Ангелина,
Магделина църнойока,
оти оде, море, променена,
оти оде наредена
с невестинско чисто рухо,
нека оде, мале, на моята живот!
Она веле и говоре:
- Не га, сину, къскандисам.
Она оде на чешмите,
на чешмите войводови,
наредена, накитена,
сос два гюма ув ръцето,
да налива студна вода;
не налива студна вода,
тебе маме, други любе -
она любе димни Марко,
прилепското копилаче,
а твоето побратимче.
Кога дойде от чешмите,
руса глава разрушена,
разрушена, разперлена!
Он й веле и говоре:
- Подмести се, мале, от местото,
да не замя те погълтне,
да не те господ втресне
ние си сме побратимие,
на вангелье побратимени!
Она веле и говоре:
- Ако мене, сину, не веруваш,
стани, ходи на чешмите,
зад чешмите, в геризите;
стани, сину, се опаши
с триста лакте бело платно,
та пушчи га Ангелина
да донесе студна вода!
Та си стана болен Новак,
га превари Ангелина,
ми се сакри зад чешмите,
зад чешмите, в геризите.
Та си дойде Ангелина,
Ангелина, Магделина,
да налее студна вода.
Тамка дойде димни Марко,
та напое бърза коня.
Ка го виде Ангелна,
плюсна ръце Магделина
(...)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
