Богдан Лутица, сестра му Мария и Харватин войвода или сестрино коварство и братово отмъщение
|
Референце
Извор
Прилеп - Македония.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.129-133
Бележка на записвача: "По-натам певачката, като не можеше да продължава песента на стихове, продължи да ми я разказва на проза и я довърши като приказка, както следва: "Еве, майко, мила майко - рекол той майце си, кога го прашала камо я сестра му, шчо ке я донесеше на първиче - еве каков пешкеш ти пратила моята мила сестра. И на часот изваил чеврето от дисагите, го отвързал и утъркалял сестрина си глава пред майка си. Майка му, ко я видела, си плуснала ръцете и изпишчила: - Шчо й ова, синко, шчо си ми кайдисал? А той йе отгорил: - Хай ти, майко, мила, майко! Та я не сум крив! Ти знайш, я отидоф кай нея со мир и милос, со любов, да а канам на първиче, на вторичин, а таа, кучка, ми напраи превара, ме издаде на мажа си и сакаше да ме погубит: ме напи билка бимбилайка, та ме опи; после ми кладе тежок томбрук на нодзеве и дробен синджир на гърлово, а ръце ми върза со копринени гайтани; и на коньот му даде трева детелина, да ми ядит и три дни болен да ми лежит. Кога дойде Арватин войвода, му се повалила, оти тая, дома седееки, ловчок ми уловила - свойот мили браток - и ме предаде Арватину така вързан да ме погубит. Той дойде да ми земит руса глава. Тогай я му се помолиф да ми я не вземат тува, зашчо кой ке видит, а кой ке не видит, туку да ме отнесит на върв на планина, на рамна рудина, тамо глава да ми земит: кой да видит, и да му завидит; кой да чуят, и да се почудит на негоата юнашчина, оти бил юнак над юнака. Арватин войвода ми се излъга, та ме отнесе на върв на планина, на рамна рудина. Кога изваде сабя, глава да ми земит, я па му се помолиф да ми отпушчит малце деснава ръка, божем за да се прекръста. Па се излъга арватинот и ми отпушчи моя десна ръка. Тогай я си сегнаф в пазува, си извадоф сабя кулаклиа и му преекоф Арватину глава. Седне си сдробиф синджирите, си отвързаф ръце и нодзе и си пойдоф во негойте сараи. Си се качиф на високи диван и йе зедоф главата на моята мила (?!) кучка сестра. Ете ти я, майко, радувай се со неа!...".