Богдан, невярната му сестра и Сайрадин делия
Е, Богдане, Богдане юначе!
Богдана си макя прашувало:
- Мили сино, Богдане юначе,
да знаеш ли, синко, да помниш ли,
кога бега своя сестра Яна,
кога бега с Сайрадин делия?
- Знаем, мале, оти да не знаем?
Она бега покрай слано море,
я я гоних покрай сине море,
я я стигнах, мале, стреде море,
я я стигнах, мале, да я върнем.
Пристигна ме Сайрадин делия,
та ме удри с лека боздугана -
чини ми се и неска ме боли,
и неска е боздуган у плешка.
Па ю Богдан потио говори:
- Ч'идем, мале, сестра да си видим -
още ли е у мръсната вера,
мръсна вера, Бог да я убие!
- Иди, синко, у къщи не влазай,
иди, сино, от коня не слазай!
Па си ойде Богдан добър юнак,
па си ойде на сестрини двори,
отдалеко иде и па вика:
- Тува ли си, Яно, Янушице,
тува ли си, сестро, я излезни,
я излезни, сестро, да те видим,
да те видим у коя си вера -
още ли си у мръсната вера,
мръсна вера, Бог да те убие!
Отдалек го сестра согледала,
отблизо му порти отворила,
а Богдан ю потио говори:
- Не сам дошел у двор да ти влазим,
не съм дошел от кон да ти слазим.
Провикна се, Бог да я убие:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
еве стана девет годин време,
ка не сам си от рода видела.
Сега ми е едно брате дошло
и оно ми у двори не влази,
и оно ми от коня не слази!
Измами го, Бог да я убие,
изкачи го горе на чардаци,
па слезнала у ладни зевници,
та измеша вино и ракия,
па упои брата ю Богдана,
упои го, Бог да я убие!
Па си ойде при нойна етърва:
- Бога тебе, по-стара етърво,
да знаеш ли биле омайниче,
омайниче, биле отровниче -
да отровим брата ми Богдана?
Етърва ю потио говори:
- Бог те убил, Яно, Янушице,
и да знаем, нече да ти кажем -
сега ти е едно брате дошло!
Па се качи Яна Янушица,
па се качи на диван високи,
па си вика колко що си може:
- Де си да си, Сайрадин делийо,
де си да си, сега тува да си!
Ти си одиш по гори по лова,
я си седим на диван високи -
па улових лова, що се лови -
мойго брата, твойго душманина!
Ка си дойде Сайрадин делия:
- Стани, свиньо, от мое легало,
стани, свиньо, сега че погинеш!
Богдан му се жално-милно моли:
- Мили бае, Сайрадин делийо,
не губи ме на твое легало,
отведи ме на твои чардаци,
отведи ме, та там ме погуби!
Отведе го на негови чардак,
па надникна там да го погуби.
Богдан му се жално-милно моли:
- Мили бае, Сайрадин делийо,
не губи ме на твои чардаци,
не плаши си твои мили деца,
нел ме сведи на равни дворове,
нел ме сведи, та ме там погуби!
Послуша го Сайрадин делия,
та го сведе на равни дворове,
Па надникна да си го погуби.
Богдан му се жално-милно моли:
- Мили бае, Саирадин делийо,
не губи ме па твои дворове,
не плаши си твои мили деца,
нел ме води доле у полето,
нел ме води, та ме там погуби!
Послуша го Сайрадин делия,
отведе го долу у полето,
па надникна там да го погуби.
Богдан му се жално-милно моли:
- Мили бае, Сайрадин делийо,
я застани, бае, я почекай
да извадим таа бела книга,
да напишем на моята макя
бела книга, а кърваво писмо,
да се рани да какво си може,
да се рани, мене да не чека!
Послуша го Сайрадин делия,
па застана мало, та почека.
Ка извади Богдан добър юнак,
ка извади това влашко ноже,
та погуби Сайрадин делия.
Па си яна тая врана коня,
та си ойде Яни на дворове.
Щото беше Яня Янушица
три у хора у двори играя,
на четвърто Яна танец води,
че погина нойно мило брате.
Ка се върна Богдан добър юнак,
мажки деца от чардак пофърля,
па си погна Яна Янушица,
па я стигна Богдан среде двори,
отреза си Яни руса глава,
та я тури конска зобелница,
па си ойде дома на дворове.
Излезнала Янината макя,
попитала Янината макя:
- Мили сино, Богдане юначе,
ка си иде Яни на дворове,
що ми прати, сино, щерка Яна?
Я Богдан ю потио говори:
- Таком Бога, моя стара мале,
я си бръкни конска зобелница -
пратила ти две църни череши,
пратила ти две златни ябуки.
Ка бръкнала конска зобелница,
извадила Яни руса глава:
- Суа рака, сино, исънала,
що отсече Яни руса глава,
що извърте Яни църни очи!
Веднага му рака исънала.
Богдан ю се жално-милно моли:
- Я застани, мале, я почекай
да ти кажем какво сестра прави!
Седела е Янината макя,
седела е, та го е слушала,
па се она тогай провикнала:
- Златна рака, сино, позлатена,
що отсече Яни руса глава!
Веднаг му е рака оздравела,
веднага му рака позлатена.
